ЕМИГРАНТСКА

Защо ли те сънуваме Родино
И чакаме при тебе да се върнем
Дали заради старото ти вино
Или пък хубостта ти пак да зърнем?

Ще ни посрещнеш ли с "Добре дошли!"
Ще ни прегърнеш ли с нега-отмала
Или навъсена и с зли очи
Ще ни загърбиш гробно занемяла?

Ний знаем – днеска бедна си и зла
Не стига хлябът, няма препитание
Но нам си ти – тъй мила и добра,
Не ни отритвай и не хвърляй камък...

Защо ли те обичаме Родино,
Какво ли “утре“– чакаш и предлагаш?
Или отново пак в годините 
По чужди стъгди ще си вадим хляба?

И пак ни тегли тоз тревясъл двор,
Оджакът тук е, бащината къща
И уморен от чужд простор
Накрая всеки нявга тук се връща...

март 2011.Д.Г.