SHE WALKS IN BEAUTY
Geoge Gordon Byron 1788 - 1824

She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies;
And all that’s best of dark and bright
Meet in her aspect and her eyes:
Thus mellowed to that tender light
Which heaven to gaudy day denies.

One shade the more, one ray the less,
Had half impaired the nameless grace
Which waves in every raven tress,
Or softly lightens o’er her face;
Where thoughts serenely sweet express
How pure, how dear their dwelling place.

And on that cheek, and o’er that brow,
So soft, so calm, yet eloquent,
The smiles that win, the tints that glow,
But tell of days in goodness spent,
A mind at peace with all below,
A heart whose love is innocent!


ТЯ СТЪПВА В ПРЕЛЕСТ КАТО НОЩ...

Тя  стъпва в прелест, като нощ
с искрящи звездни небеса.
Тъма и блясък – с тиха мощ
изпълват и очи, снага,
смегчени в нежна светлина
тъй неприсъща на деня.

В добавка сянка, лъч един
изящността ще развалят
от всяка букла, що струи.
Тъй меко се светли ликът,
где мисъл ясна ни разкрива
душевната и чистота.

И тез очи със вити вежди,
тъй тихи и красноречиви,
най-нежна плът, усмивка ведра -
нам доброта показват жива,
душа за мир със всеки щедра,
сърце обичащо, невинно!

Превод: Д.Ганев

Преводът е също на високо ниво!

Това произведение спада към по-късната лирика на поета. То е написано на 12 юни 1814 г. след един бал, където поетът вижда съпругата на своя далечен роднина Уилмът Хортън. Азбучна истина е, че при преводите винаги се губи по нещо от магията на оригинала. Тук се опитвам да поднеса един максимално близък макар и не толкова шлифован текст, като оставям изказа леко архаичен, за да напомня времето на създаването му. Д.Г.

Дори фонетиката (на чуждия език) трябва да го наподобява. Валери Петров е един лош пример за "преводач" , следван от мнозина. Преводачите са едни от най-талантливите убийци на поезия, уви. Добрият поет не винаги е добър преводач, в мислите и сетивата на заелия се с тази дейност трябва да звучи по-скоро музиката от поезията.

Повярвайте ми преводаческата работа е трудна и често пъти неблагодарна. За мен най-важното е при превода да се запази верността към оригинала. Преводачът НЕ Е автор. На читателя трябва да се поднася максимално истинен текст, който да го направи съпричастен на подбудите и въжделенията на автора свързани с написването на творбата, ако може дори да го пренесе в епохата на създаването.Това понякога е дяволски трудно. Много преводачи се изкушават и пренаписват произведенията (вж. Цв.Стоянов - Индийска серенада (Шели), Вл.Свинтила-Сонет 130 (Шекспир), А.Шурбанов-Тя стъпва в прелест (Байрон) и др.) Това съвсем не означава, че техните интерпретации не са поезия. Аз не се имам нито за поет, нито за преводач – просто превеждам или пиша по нещо когато имам време. И ако разбера, че доставям някому малко удоволствие съм доволен и щастлив.