ЗА СНЕЖНОЙ ФИЛИГРАНЬЮ ДЕКАБРЯ
http://www.stihi.ru/2012/12/03/8185

За снежной филигранью декабря
Зима листает белые страницы.
Летят незримо, длинной вереницей
Последние листы календаря.

Коротких дней разгладив полотно,
Она светло заглядывает в лица,
Роняя мягко волшебства крупицы,
Хранит свое земное естество.

Пушистой негой падая с небес,
Таит в себе морозный запах ели,
И ярость разыгравшейся метели,
И тонкой гладью вышитый отрез.

А снег идет, не видно даже крыш,
Давно такого снега не бывало!
Закутавшись в него, как в одеяло,
Сугробы меряет восторженный малыш.

Порывом ветра быстро унесет
Утерянную  кем – то рукавицу,
Зимы листая белые страницы,
Часы сверяет уходящий год.

СЪС СНЕЖНА ДЕКЕМВРИЙСКА ФИЛИГРАННОСТ

Със снежна декемврийска филигранност
прелиства зима страниците бели
в една незрима броеница слели се
летят от календара сетни дни

На дните кратки в бялото платно
се вглежда тя в лицата ни по светло
и меко рони късчета вълшебство
от приказното свое естество

И снежен прах лети от небесата
кристален пух с дъх леден на ели
със яростта на вихрена виелица
и на шевица нежната изящност

А сипе сняг, чак покриви се крият.
О, сняг такъв отдавна не е падал!
Загърнати във снежно одеало
със топки в преспите деца се бият.

Отнася мълком вятърът немирен
загубена момчешка ръкавица...
С прокъсана и скрежна власеница
да си замине чака час годината.

Превод: Д.Ганев