Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01 16:01 - Христо Ботев. ЕЛЕГИЯ. Превод
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове:
5



На 6 януари  се навършват 170 години от рождението на  Христо Ботев (1848 –1876)

Стиховете му –  пламенни и непреходни, и днес показват колко неизменна е човешката същност и колко още път трябва да измине един народ ако иска да се освободи от оковите на собственото си съзнание.

Поклон пред великият Ботев!

EЛЕГИЯ         

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що Спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата
или тоз, що толкоз годин ти пее
„Търпи, и ще си спасиш душата?!”

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в раса и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

ЭЛЕГИЯ

Скажи ты, скажи, народ мой бедный
кто тебя в той рабской люльке качает?
Он ли, кто Спасителя проколол
на кресте в ребрах с злобой вонючей
иль тот кто столько лет наставляет:
„Терпи и спаси свою душу!”

Он ли иль некий его наместник,
птенец Лойолы, иль братец Йуды
предатель мерзкий, живой предвестник
муках новейших для людей нищих
новый грабитель с бешенством новом
продавший брата, отца убивший?!

Он ли? – скажи мне. Немеет народ!
Глухо и страшно стучат оковы,
не слышен из них глас за свободы:
хмуро кивает головой прямо
к избранном сброду – стая скотины
в сюртуках, в рясах и слепцы с очами.

Молчит народ. И пот со лба его
кровавый льется над камень гробной
крест забит уже в живое тело
и плоть гноится, ржавеют косты,
впились как змеи и кровь народа
сосут все жадно - наши и гости!

Терпит раб бедный и глухо стонет
а мы без стыда считаем время -
сколько лет тянем хомут на шее
с рабской упрямостью, терпим оковы
и с верой глупой в то скотское племя
ждем мы покорно ряд за свободы!

Превод: Д. Ганев

 



Тагове:   Елегия,   ХрБотев,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 25460
Постинги: 29
Коментари: 27
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031