Прочетен: 1015 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2022 12:02
Ники Комедвенска не се нуждае от представяне – тя е късче самородно злато в българската поезия. Напоследък се изявява успешно и в късия разказ – един доста труден жанр.
Тук ще маркирам една от нейните любимите теми – темата за нестандартните, необикновените, анормалните хора – тези, които не се вписват в сивата рамка на безличността и не се примиряват с нея.
Но всъщност какво сме ние – обикновените, разумните, нормалните – тухли от една грозна и рушаща се къща, която не е, и никога няма да бъде наш дом. Защото тя е дом на други хора – на тези които ни управляват, на тези които ни осигуряват едно мизерно съществуване, на тези които ни продават илюзии за по-добро бъдеще.
ЛУДА СЪМ, ГОСПОДИ!
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!
Още си квася морето.
Старите дяволи даже се чудят
как ми издържа сърцето.
Вятър - косите ми, огън - очите.
С белите врани говоря,
с вълци-неверници нощем се скитам.
Луда съм! Нямам умора.
Кой да ме мисли и кой да ме хване?
Лудите кой ги признава?!
Блъска душата ми - риза съдрана,
шепа живот й остава.
Удря сърцето във мен като тъпан,
кръв по кияка се лее.
Влача живота си, в сълзи окъпан...
Как без любов се живее?
Луда съм, Господи! Дума да няма -
чак под езика ми стяга.
Ала в света ти, уж правен за двама,
всеки от лудия бяга...
Н.Комедвенска
Я СУМАСШЕДШАЯ, ГОСПОДИ!
Я сумасшедшая, Господи! Я совсем без ума!
Дрожжи я брызгаю в море
Не смогли даже старые черты понять
Как не сгорела от горя.
Мои волосы – ветер, огонь во глазах.
С белым вороном болтаю,
С волками ночью брожу по лесам
И без усталости шляюсь
Кто об мне думает, и меня кто поймет?
Без ума люди – чья это жалость!?
Рвется душа моя – смятая тряпь
Горстка ей жизни осталось....
Бьет в груди сердце - живой барабан,
Брызжет кровь алая с палок,
В слезах тащу я житейский мой хлам –
Мир без любви - как не жалок?...
Я сумасшедшая, Боже, лжи нет -
В тисках мой язык, глас теряю.
Почему в мир твой, уж для всех сотворен
Сумасшедших не принимают?! ...
Превод: Д.Ганев