Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02 22:56 - ЗА НАРОДНИЯ СЪД И ФАШИСТКАТА ВЛАСТ
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.02 19:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Началото на  февруари се свързва с доста трагични събития и е повод за възпоменания и размисли:
1 февруари – Ден на загиналите от комунистическия режим. 2 февруари – 75 години от Сталинградската битка, 3 февруари – 80 години от поредната голяма Сталинска чистка, погубила хиляди хора
За мъртвите, които и да са те –  Бог да ги прости!
За живите – Това е нашето минало. Не можем да го върнем, не можем да го променим, можем само да го помним, защото в това минало е ключът към нас, към сегашното ни битие, а и към нашето бъдеще.

Навярно някои няма да се съгласят с написаното по-долу. Предварително трябва да кажа че в моето родословно дърво няма нито един пострадал от т.н."Народен съд". Но моята преценка е, че този съд по своята същност е едно едно диво отмъщение на преследваните от предишната държавна власт към своите преследвачи, една брутална саморазправа с всички политически противници и възможни опоненти, акт на насилие, който да всее ужас и да парализира всяка възможна съпротива спрямо новите управници.
Никой не може да отрече, че в годините на въоръжената съпротива 1941-1944 е имало изстъпления и зверства спрямо нелегалните и техните ятаци и близки. Но тези престъпления са извършени от конкретни хора, съгласно разпореждания на други хора, ит.н. всеки от които подлежи на наказание според тежестта на неговата вина.
Народният съд осъжда на смърт 2730 души - сред тях трима регенти, трима министър-председатели, 33 министри, 67 народни представители, 47 генерали, всички областни и околийски управители и полицейски началници, много кметове,свещеници, интелектуалци, индустриалци и др. По-голямата част от тези хора са осъдени само защото са част от отпределена класа, прослойка или фамилия. Една немалка част са получили присъди посмъртно, след като са били убити от шпицкомандите на новата власт непосредствено след 9.ІХ.1944 год. Няма да коментирам законността на този съд, начинът по който са се водили делата и мотивите за произнасяне на присъдите. Мен ме шокира азиатската бруталност на изпълнението им - още същата вечер, без каквото и да е право на обжалване, без да дадат на осъдените възможност да се сбогуват с близките си, без поп (все пак повечето са били вярващи хора), без прокурор. Просто са ги избили  един по един и са ги заровили със сгурия като кучета.
Войната е отвратително нещо. Тя отприщва  най-долното, най-перверзното най- животинското от човешката същност. В най- новата ни история има много срамни петна - и преди и след 9.ІХ 1944 год. Но този т.нар."народен съд", неговите присъди и тяхното изпълнение надминават границите на човешките представи за жестокост и извратеност.
Да изтреби, да репресира, да унижи целия елит и оттам да наплаши до смърт целия си народ е способна само една фашизоидна клика, която пет пари не дава за конституция, закони и управия в полза на хората. Историята познава много такива клики - фашистка, национал-социалистическа, комунистическа, най-различни видове хунти и пр.- всички до една "спасителки на нацията"
Имената на тези клики не са важни, важни са делата им. Характерни за тях са едноличното вземане на решения от вожда и неговата камарила и свеждането на останалите органи на управление до безлични регистратори и изпълнители на висшата воля. За съжаление в ХХІ век такива вождове и камарили има немалко. Огледайте се добре и ще видите че историята отново започва да се повтаря.
Дежа вю! Д.Г

БЕЗИМЕННО

Народен съд. Разстрел. И обща яма.
Тела засипани набърже с пръст
Във място тъмно, глухо и незнайно
Ноще. Без знак. Без кръст.

Кому тез мъртъвци тъй нужни бяха?
По кой закон въздаде се таз мъст?!
Нали за теб Родино, живи - те боляха
и носеха си своя кръст.

Не искам имена да споменавам,
но камък ми е още този срам –
Аз мога да простя но не забравям –
България заровена бе там!

 ***

И днес, и тук, след толкова години,
когато кажем „Бог да ги прости”
намира се по някоя гадина
Да се изхрачи, плюе и вони…

За мъртвите навярно „Все е тая!”.
За живите са земните неща –
Аз на убийците прощавам...
Но на гадините – не ща!

 



Тагове:   Народен съд,


Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 55449
Постинги: 77
Коментари: 77
Гласове: 345
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930