Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02 09:03 - Хр.Ботев. ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ. Превод
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.02 09:04


На 19 февруари преди 145 години е обесен един велик българин – Васил Левски. Може би – най-великият, може би – не, за величието няма мерни единици. Днес има много мераклии да бъдат велики поне колкото него. Ликът на Дякона виси на много места – в кабинетите на много правници, в офисите на много бизнесмени (бели и сенчести), в училища, в читалища, и много рядко в някоя българска черква.
Рядко се чества датата на нечия смърт, всъщност в християнството има само една такава – на Христос. Но Левски не е обикновен човек, в сърцата на българите той винаги е бил апостолът, водителят, месията, който е сочил пътя към тъй-дълго жадуваната независимост и свобода. И неговата смърт се превръща в знак, символ, указание, че за свободата си човек трябва да е готов да даде всичко. Поклон!

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ  

О, майко моя, родино мила,                 
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,            
на чий гроб там тъй грозно грачеш?  

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,        
затуй, че ти си черна робиня,               
затуй, че твоят свещен глас, майко,   
е глас без помощ, глас във пустиня.  

Плачи! Там близо край град София   
стърчи, аз видях, черно бесило,          
и твой един син, Българийо,                
виси на него със страшна сила.          

Гарванът грачи грозно, зловещо,        
псета и вълци вият в полята,               
старци се молят богу горещо,              
жените плачат, пищят децата.               

Зимата пее свойта зла песен,              
вихрове гонят тръни в полето,            
и студ, и мраз, и плач без надежда 
навяват на теб скръб на сърцето.

ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ

О, мать моя милая, страна родная,
Зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,               
Над чьей могилой каркаешь грозно?

Ох, знаю, знаю, плачешь ты, матушка  
За то что ты теперь - черна рабиня
И твой глас священный, мать моя милая
Без силой гаснет - голос в пустыне 

Рыдай! Там, на окраине города София,       
Виселица черная торчит, я увидел
И сын твой один, мать Болгария
Повешен висит со страшной силой

Каркает ворон жутко и злобно
И псы и волки воют в закате
Старцы с горестью молятся Богу
Хлыпают дети, женщини плачут.

Поет зыма лютая, свою злою песьню,
Вьюга колючки гонит по полям,
И мороз, и стужа, и плач без надежды -
Все полнят сердце с горей и болью.

Превод: Д.Ганев

 

 

       




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 38607
Постинги: 60
Коментари: 58
Гласове: 223
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031