Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2018 09:04
На 19 февруари преди 145 години е обесен един велик българин – Васил Левски. Може би – най-великият, може би – не, за величието няма мерни единици. Днес има много мераклии да бъдат велики поне колкото него. Ликът на Дякона виси на много места – в кабинетите на много правници, в офисите на много бизнесмени (бели и сенчести), в училища, в читалища, и много рядко в някоя българска черква.
Рядко се чества датата на нечия смърт, всъщност в християнството има само една такава – на Христос. Но Левски не е обикновен човек, в сърцата на българите той винаги е бил апостолът, водителят, месията, който е сочил пътя към тъй-дълго жадуваната независимост и свобода. И неговата смърт се превръща в знак, символ, указание, че за свободата си човек трябва да е готов да даде всичко. Поклон!
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ
О, мать моя милая, страна родная,
Зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,
Над чьей могилой каркаешь грозно?
Ох, знаю, знаю, плачешь ты, матушка
За то что ты теперь - черна рабиня
И твой глас священный, мать моя милая
Без силой гаснет - голос в пустыне
Рыдай! Там, на окраине города София,
Виселица черная торчит, я увидел
И сын твой один, мать Болгария
Повешен висит со страшной силой
Каркает ворон жутко и злобно
И псы и волки воют в закате
Старцы с горестью молятся Богу
Хлыпают дети, женщини плачут.
Поет зыма лютая, свою злою песьню,
Вьюга колючки гонит по полям,
И мороз, и стужа, и плач без надежды -
Все полнят сердце с горей и болью.
Превод: Д.Ганев