Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02 21:40 - Ники Комедвенска. СВОБОДАТА, САНЧО... Превод
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 107 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 24.02 19:25


Това е интересно, но и доста странно стихотворение. По принцип  Комедвенска използва необикновените ситуации за да отправя своите послания, макар че тук поантата е някак си закачена към основния текст. Странността идва от разсъжденията за смъртта – освободителка от земните страсти и условности, които не са обичайни за човек на нейната възраст. Подобни разсъждения има на много места в писаното слово. Комедвенска ги предава тук по един особен, лек начин – сякаш иска да каже „То и да умре човек, пак ще е интересно какво ли го чака отвъд?!”
Е, пожелавам на всички последното да го разберем възможно най-късно. Д.Г.

СВОБОДАТА, САНЧО...                                                               

Аз съм свършен човек. Аз съм мъртъв от няколко часа...       
Имах кухня и холче със много удобен диван.                           
Исках само да дремна до старата дъбова маса,                                  
а след туй да погледам живота на цветен екран.                     

Ала все не отварям очи и съмнение няма –                               
проживях си животеца, бял ден до днес не видял.                  
Ето, виждам сред облаци – махат ми татко и мама,                
и по всичко личи, че в съня си ей тъй съм умрял.                    

Мойте две дъщери ще омесят бисквити и жито,                                   
ще поплачат на гроба и после ще тръгнат пеша...                    
А пък аз ще поема – из белия свят да поскитам                                   
без обувки и дрехи, – с едната си гола душа.                 

Ще прескоча в Париж, ще обходя за ден Калахари                 
на къщата в село ще кацна под покрива крив,                       
много мъртъв... Погребан! Обаче и тъй благодарен,               
че за пръв път проглеждам, от живите двойно по-жив.                        

Не зад девет стени, върху много удобно диванче,                  
с ежедневен маршрут и заключена здраво врата.                     
Ако знаеше дон Кихот, щеше да каже на Санчо – 
Свободата започва от първия час на смъртта.   

FREEDOM, SANCHO...

I"m a finished man. I"m dead few hours allready
I had a kitchen and small living room with a cozy sofa.
I just wanted to take some nap beside my oak table
And to watch the life on the TV screen after.

I haven’t open my eyes, but there is no doubt -
I have finished my life, any good days not seen  .
Now I see - dad and mom are waving to me among clouds
And it seems I have died imperceptibly in my sleep .

My two daughters will bake biscuits and cook wheal
They will sob some time at my grave and go home ...
And I "ll take my path on the white world to wander                                 
Without shoes and clothes, only in my naked soul.

I’ll jump to Paris, then I’ll pass Kalahari for a day,
Finally I’ll land on the roof of my house in the village –
Totaly dead... Buried ! However so grateful
Twice more alive than the living, first time I begin to see –

But not closed among walls, on my comfortable sofa,
Not during my usual daily route, nor from my poky shed
If
Don Quixote knew this, he would say to Sancho probably:
Freedom, Sancho starts from the first hour of our death!

Превод: Д.Ганев      

 

               



Гласувай:
5
0



1. troina - страхоотен Талант е Ники Комедвенска,
21.02 22:32
просто,изненадваща ме винаги..
силна като Живота,
загадъчна като Смъртта..
безпощадна като Съдбата..
Жена ,колкото 3 Жени..
браво,много благодаря!!
/Юлия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 40230
Постинги: 60
Коментари: 58
Гласове: 249
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031