Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2018 20:37
"Луда съм, Господи! Страшно съм луда!..." Н.К.
Пояснение: Макар по-долното произведение да е инспирирано от стихове на Н.Комедвенска, то не е пряко обръщение към нея или към който и да е конкретен автор или личност. То е отправено към многото мечтатели за по-добър свят – пишещи и не-пишещи които реагират болезнено на недъзите на живота, но затварят своя протест в публикации и „лайквания” в интернет. На всички тях искам да им кажа: Не става с думи, не става с лайкове!
Луди хора ни трябват!
НА ЕДНА ЛУДА
Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия –
за време неизживяно, изгубено,
спомен лих...
Или сън е? Или е амнезия
от любов недолюбена –
луда страст разпиляна
и превърната в стих?...
Толкоз дива ли си?
И къде си вееш парцалите –
по баирите, нощем с вълците, или на балкона
с простряно пране?
Или в мислите само върлуваш със халите
и се рееш с орлите – над асфалта, котлона, чиниите,
над сивите делници –
щом останеш за миг насаме...
Толкоз грешна ли си,
че място не стопляш ни денем, ни нощем
и през тълпи се провираш – на босо
по стъкла и отломки от измислен чертог;
и се взираш и търсиш несбъдното щастие още –
топла длан... лудо вино... любов...
Бродиш и покой не намираш –
нито в себе си, нито в Бог!
Тъй наивна ли си,
че да искаш непостижимото?
Любов кой дава ей-тъй, на вересия?
В тоз меркантилен свят всички гледат само да вземат
и ако могат – без дадат. Малко са...
Малко са лудите – с орисия да Дават орисани,
дето яхват звездите без стреме
и препускат по млечния път...
Лудите...Лудите! Знам че от тях си!
И нямаш умора! И не искаш да спреш!
Давай!
В този пълен с усмирителни ризи свят –
времето тяхно е!
ТЕ са –
дето дърпат живота напред!