Елена Курелла
Что мне осталось? Шум дождя?
Удушье? Полусумрак бледный?
Прощать себя и снова ждать,
Когда забрезжит свет целебный?
Не откровенье – мерный стук
По крышке векового гроба:
Тук-тук, тук-тук, тук-тук... А вдруг
Вот так и треснет сна утроба?!
Дождя ли это пелена?
Течёт стена от неба в землю...
И сердца стук в утробе сна:
Тук-тук, тук-тук...
Я жду и внемлю.
ДЪЖДОВНА ЕЛЕГИЯ. ОЧАКВАНЕ
Остана ми какво? На дъжд шума?
И задуха? И полусумрак бледен?
Да си простя и да очаквам пак
кога ще просветлее вън целебно?
Не откровение – отмерен звук
по покрива на гроба ми вековен
Чук-чук, чук-чук… И после изведнъж
разцепва се заспалата утроба…
Дъждът ли носи тази пелена –
преграда от небето до земята…
И от сърцето звук ехти в съня:
Туп-туп, туп-туп…
Аз слушам и очаквам