Всяко нещо има начало и край. Време е да туря черта на моето присъствие тук. Пък и лятото не е време за поезия и махленски клюки, лятото е време за действие. Завършвам с един превод на Великия Уйли – само две строфи от Макбет които много точно описват живота, точно такъв какъвто е. Този стих послужи за канава на един друг велик Уйли – Фокнър, който върху него създаде един от най-трудните за четене романи „Шум и ярост”. Нарочно съм дал и руския превод за сравнение. Кой казва, че поезията не е музика, а езиците – само инструменти?... Д.Г.

To-morrow, and to-morrow, and to-morrow,
Creeps in this petty pace from day to day
To the last syllable of recorded time,
And all our yesterdays have lighted fools
The way to dusty death. Out, out, brief candle!
Life"s but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more: it is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.

                        MACBETH, act V, scene V

И утре..., утре..., утре...
Пълзи със дребни стъпчици от ден на ден
към сетна сричка писаното време
и всяко наше „вчера” е глупост осветена
по пътя към тленна смърт. Догаряй къса свещ!
Животът – сянка блудна е, актьор нещастен,
нахалос пилеещ свойте дни на сцената,
навек забравен после; туй разказ е
от урод избрътвен, пълен с шум и ярост
без смисъл и значение ...

                        МАКБЕТ, действие V, сцена V

И завтра..., завтра..., завтра...
Идет шагами мелкими день ото дня
К последней строфе писанное время
И все «вчера» как свечи освещают наш путь дурной
К пыльному тлену. Ты дотлевай огарок !
Жизнь – это блуждающая тень, актер несчастный,
Паясничавший за гроши на сцене,
Вовек забыт потом. Это рассказ –
Болтовня урода, и в ней столь шум и ярость
Без смысла и значения...

                        МАКБЕТ, действие V, сцена V

Преводи: Д Ганев