Първият ден на Октомври е един универсален празник. Църквата отбелязва деня „Покров на света Богородица” и Св. преподобни Йоан Кукузел (Празник на църковните певци). От 1974 год. насам по инициатива на ЮНЕСКО денят е обявен за световен ден на музиката, по решение на ООН от 1990 год. това е международен ден на възрастните хора, вегетарианците през 1977 год. го обявяват за Световен ден на вегетарианството. Първи октомври е и българският ден на поезията, празник на академията на МВР, ден на застрахователя, празник на зенитно-ракетните войски, ден на кафето и т.н. (Слава богу, че поне не е ден на бездомните кучета, защото представете си какъв вой до небето щеше да има ако и те празнуваха на този ден! :)
На всички празнуващи: Честито!

Аз ще отбележа този ден с една песен на една певица с феноменален глас – Еня. Песента е  „Only time / Само времето”, чийто превод помествам по-долу.
Българската поезия ще почета с едно стихотворение на един поет, когото много уважавам – Валентин Чернев и с един мой експромпт  към него. Тези  стихове са отправени и към  по-възрастните хора, много от тях по неволя и вегетарианци, на които днешното време за съжаление е отнело правото на достойни старини.
На всички тях и на  всички блогъри и читатели желая здраве и хубава есен.
Д.Г.

ЖИВОТ
Валентин Чернев

Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи,

пронизва ме до кост мъглата гъста,
в ръждивата ми кръв се утаява,
а вятър мачка с нервни мокри пръсти
на облаците глината кафява.

Нощта посява сенки сред тревите
и тихо, като укор неизречен,
последен лъч от лятото се скита,
което няма да се върне вече.

И стари спомени – цветя от злато –
разцъфват ярко в късната ми диря,
а на безоката тъга пчелата
сред тях горчивия си мед събира.

Бе камък времето,
скала огромна,
с чело за ураганите открито –
и ето го, додето се опомня,
в ръцете ми на ситен пясък стрито.

А пясъкът се сипе и пилее,
а пясъкът в часовника изтича,
къде е времето пред мен, къде е –
аз още дишам, радвам се, обичам...

Но крача в листопадните пожари
на есента, настъпваща незримо,
и въпреки студа – у мене пари.
А идва зима.
Боже, идва зима!

И до кога?
И до кои предели?
До първа кръв? До сетната тревога?
До късните мъгли? До преспи бели?
До мрак?
Или додето просто мога?

Додето в някой ден съвсем случаен,
на времето в минутата последна
внезапен мокър некролог нетраен
със моите очи не ви погледне.

А идва зима.Боже, идва зима!
„Животът” – Валентин Чернев (http://www.stihi.ru/2012/10/27/2328)

НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ. Ex-prompt.

Закъде си се разбързал, стари Приятелю?
Зимата, по закон е винаги край на годината,
и идва тя с болести, с преспи – все нечакана.
Ала ти къде? Твойто време не е още отминало!

Наслади се, Друже на златото на житейската есен,
пий от виното дъхаво на сиромашкото лято!
На мъглите и халите – все доще им времето,
нека нейде в бъдното сгърчени, те –  тебе да чакат!

Красотата на тленното – нея във всички сезони я има
и в зелената Пролет и в дългото, знойното Лято.
Есента е венецът обаче – в нея плод се събира.
Не, не си струва точно тук човек да му плаче!

Зимата, Зимата...Кой за себе си знае каква ще е -
с люти ветрища или мека, с пухкав сняг - детска радост?
Ала в нея – все ще има и по някой слънчев ден, а понякога
и бури ще има  –  като спомен от нашата младост

И щом дойде тоз сезон –  щем-не щем, ще захванем
да тъпчем пъртината – на живота последния преход,
и по нея... По нея –  към Нищото. Просто други пътища няма.
Докато някой ден се загубим сред преспите...

Еня. САМО ВРЕМЕТО.

Кой може да каже накъде води пътят,
накъде отплува денят?... Само времето.
И кой може да каже, дали любовта избуява,
както е избрало сърцето ти? Само времето.

Кой може да каже, защо сърцето въздиша,
когато животът отлита? Само времето.
И кой може да каже защо сърцето плаче,
когато любовта е лъжлива? Само времето.

Кой може да каже кога пътищата се срещат
и любовта остава в сърцето ти?
И кой може да каже кога денят заспива
и нощта обсебва сърцето ти?
Нощта обсебва сърцето...

Кой може да каже, дали любовта избуява,
както е избрало сърцето ти? Само времето.
И кой може да каже накъде отива пътят,
накъде отплува денят?... Само времето.

Кой знае? Само времето.
Кой знае? Само времето ...

Превод  Д.Ганев

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!