Днес е 30 септември, от 1991 насам на тази дата се чества международния ден на преводача. Лятото свърши, макар че спомените от него още ни топлят. Есента ни прави малко тъжни защото разбираме че скоро ще се изтърколи още една година от нашия живот, година добра или не-толкова добра, която обаче няма как да изживеем повторно.

С настоящия превод и музиката на Шопен поздравявам всички преводачи и техните читатели. Бъдете здрави!

Д.Г.

Я вижу море в лунном серебре  

Нинель Долговязова

Я вижу море в лунном серебре,                
В плену ночи сияет и струится,                
На розоватой  утренней  заре,                   
Когда щебечут просыпаясь птицы,          

Оно вздыхая плещет синевой,                  
А может рассказать о чем-то хочет,         
Следы смывая ласковой волной,              
Шумит прибой, воркует и рокочет,         

И ног касаясь тёплая волна,                      
Прильнет на миг, чтобы отхлынуть снова,
Она неукротима и вольна                         
Под голубым крылом родного крова.      

Ах, море - неизведанный простор!                      
Зовут и манят глубиною воды                  
И с пеною уносят все невзгоды,               
Когда печалью затуманен взор

Морето виждам в лунното сребро

Морето виждам в лунното сребро,
как в нощен плен сияе и струи
порозовяващото ранно зарево,
и пърхат в него будещи се птици

Въздъхвайки то плиска синева,
и може би разказва нещо свое…
Следи отмива с ласкава вълна
клокочи, гука и шуми прибоят…

Краката гали пъргава вълна
приижда в миг, отдръпва се отново,
неукротима волна и добра
под светлия покров на небосвода

Море, море, загадъчен простор…
Зоват и мамят дълбините водни
Щом скръб печално взора замъгли
то с пяната отнася всяка болка

Превод: Д.Ганев