Днес 5 октомври е ден на Учителя!
Жив да не бях, нямаше да зная, добре че една приятелка ми го напомни.
Учителю, Учителю! И ти полека-лека се губиш в общата чалга на нашето битие…

Едно време във всяко село главните фигури бяха кметът, даскалът и попът, в по-големите села имаше по няколко даскали и/или даскалици. Сега кметовете, ако не крадват оттук-оттам са по-нищи и от градските служители по чистотата, поповете, макар и да се въдят още, са на епархии, няма ги във всяко село. А селските даскали изчезнаха съвсем. Те селата взеха да изчезват, пък камо ли даскалите…

Но и по градовете даскалите станаха кът. А когато изчезват учителите, изчезва знанието, духовността, с краката нагоре се обръща цялата ни ценностна система. Животът се превръща в една уродлива чалга, в която простотията взема връх и се самовъзпроизвежда безконтролно. Погледнете телевизиите, вестниците, парламента, олигархичната ни икономика, помията която се лее отляво и отдясно. Едно време, за да влезеш в университета се искаше успех, сега ги събират от улицата. Висшисти се дипломират с по една тетрадка в задния джоб, някои и без тетрадка. И такива ни управляват!... Затуй трийсет години си гоним опашката и още много пъти по толкоз ще я гоним!

Учителю, Учителю! На теб се уповаваме да ни покажеш пътя, да ни припомняш кое е добро и кое – не е, кое трябва и кое – не трябва. И нека пръчката с която показваш никога да не се счупи!

Честит Празник!

Д.Г.
 

ЗА СБОГОМ НА УЧИТЕЛЯ

Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим!

Учителю, ний винаги ще помним
усмивката ти, благия ти глас,
и строгостта ти и речта спокойна
с която ни омайваше във час.

Учителю, годините минават,
белее сняг по нашите глави
но ние никога не ще забравим
оназ любов с която ни дари

Учителю, знам – хората сме тленни
и всеки има своя сетен час...
Но ти, докле ни има, ще живееш
в сърцата ни, в душите ни, във нас!