Прочетен: 943 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2023 16:17
Но тя вече е история. Това събитие промени живота на милиони хора, отне живота на милиони други хора и създаде митове които накрая се сгромолясаха и разрушиха и малкото свестни неща, които се сътвориха през тези измъчени години.
Това стихотворение на Евтушенко е написано в началото на 1991 година, в мътните времена, когато над Русия пробляснаха няколко искри на демокрация, една демокрация, която така и не се състоя.
Тогава все още съществуваше СССР, КПСС съгл.конституцията от 1977 год. беше ръководеща и направляваща сила в съветското общество, макар на всички да беше ясно че съществуващият ред е пред разпад. Няма да се спирам на причините за този разпад – те са много. Но не външни сили причиниха този срив – СССР се разпадна под собствената си тежест, под собственото си статукво, под собственото си античовешко опричнинско*** управление.
Поетите са лакмус на своето време, тяхната сетивност винаги ги поставя една крачка пред останалите хора. Поетите на Русия винаги са били будната съвест на онази част от руския народ, у която няма вродено стадно чувство, която не върви сляпо след вождовете и която си е запазила способността да мисли и твори.
Или както казваше самият Евтушенко – „Поэт в России – больше чем поэт…”
Д.Г.
ПОТЕРЯЛА РОССИЯ В РОССИИ РОССИЮ
Евгений Евтушенко
Потеряла Россия
в России
Россию.
Она ищет себя,
как иголку в стогу,
как слепая старуха,
бессмысленно руки раскинув,
с причитаньями ищет
буренку свою на лугу.
Мы сжигали иконы свои.
Мы не верили собственным книгам.
Мы умели сражаться лишь с пришлой бедой.
Неужели не выжили мы
лишь под собственным игом,
сами став для себя
хуже, чем чужеземной ордой?
Неужели нам жить суждено
то в маниловском, молью побитом халате,
то в тулупчике заячьем драном
с плеча Пугача?
Неужели припадочность –
это и есть наш характер,
то припадки гордыни,
то самооплева –
и все сгоряча?
Медный бунт, соляной и картофельный –
это как сон безопасный.
Бунт сплошной –
вот что Кремль сотрясает сегодня,
как будто прибой.
Неужели единственный русский наш
выбор злосчастный –
это или опричнина
или разбой?
Самозванство сплошное.
Сплошные вокруг атаманы.
Мы запутались,
чьи имена и знамена несем,
и такие туманы в башках на Руси,
растуманы,
что неправы все сразу,
и все виноваты во всем.
Мы в туманах таких
по колено в крови набродились.
Хватит, Боже, наказывать нас.
Ты нас лучше прости,
пожалей.
Неужели мы вымерли?
Или еще не родились?
Мы рождаемся снова,
а снова рождаться -–
еще тяжелей
ИЗГУБИ РУСИЯ, РУСИЯТА В СЕБЕ СИ
Изгуби Русия
в Русия
Русията.
И себе си търси тя –
иглица тъничка в купен сено,
като сляпа старица
с отчаяни викове
свойта кравица диреща,
в ливадите по зарево
Изгорихме свойте икони
и изобщо не вярваме в книгите,
да се борим умеем само с придошлите беди
Но нима не живеем
под своето собствено иго
и не превръщаме себе си
в напаст, по-зла и от чужди врази?
Нима ни е съдено да живеем
все в маниловски* прояден халат
или в шубичка от заешки кожи,
с прокъсан хастар
Нима наша същност
не са резките пристъпи яростни –
ту на горда надменност,
ту на самооплюване –
с убеденост и жар?
Меден бунт, солен или картофен**
като сън безопасни са.
Но бунт градоносен
днес Кремъл разтърсва
с прибоен гърмеж
Нима ни остана едничкият избор
по руски злощастен –
или опричнина***,
или грабеж
Самозванство по царски
и сплотена тайфа атамани…
Вече забравихме
чии пряпорци и имена носим ний,
а в главите ни такава мъгла е
че не знаем
как отведнъж сме всички неправи
и виновност във всичко се крий
В толкоз дим и мъгли се набродихме
и до колени в кървища…
Стига Боже, прости ни!
Пожали и недей
ни наказва!
Нима вече мъртви не сме ний?
Или не сме още родени,
и отново се раждаме?
А да се раждаш отново –
тежко е дважди.
** Имаше такива брожения заради липса на най-необходими продукти по това време(1991-92 год.)
*** Опричнина – Система от извънредни мерки за самовластно управление, въведена от Иван Грозни с цел отстраняване на неудобните нему боляри и органи на управление. Думата е синоним на сатрапия, диктатура, тирания.
И накрая – предлагам ви една песен в изпълнение на Жана Бичевская която, създадена по друг повод но в същите тези времена, много добре характеризира днешна Русия – „Туман” на йеромонах Роман.
Туман, туман, туман меня окутал,
Да только не дано ему согреть.
Туман, туман, туман всё перепутал,
И без тебя дорог не рассмотреть.
Туман, туман, туман покрыл просторы,
С лица земли стёр отчий старый дом.
И на кресте могильном чёрный ворон
Глядится благородным сизарём.
Туман, туман, туман, плыву по полю,
Рукою раздвигая облака.
И травы тихо кланяются в пояс,
Когда к ним прикасается рука.
Туман, туман, туман, и ты не вечен,
Ещё чуть-чуть - растаешь, отдымишь.
Не потому ли благодатный вечер
Росой живою на кустах дрожишь.
Забележително откритие в Англия на златн...
Седем тибетски мъдрости
06.11.2018 21:48
https://www.youtube/watch?v=OMVXEMUNWcg
13 симфония на Шостакович (Бабий яр) има отношение към изтреблението на украинските евреи през 1941 год. Поемата на Евтушенко е разобличение на държавния антисемитизъм по времето след войната
На темата ВОСР повече би подхождала 8 симфония на Шостакович, която е създадена през трудната 1943 год. Макар че в нея няма конкретна идея както в седмата (Ленинградска), тя е пропита с трагизма на войната и въобще на живота. Критикувана и забранявана от властите тази музикална творба напълно съответства на живота в Русия по времето на т. нар. „социалистически строй”.