Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2018 19:23 - Евгений Евтушенко. ИЗГУБИ РУСИЯ, РУСИЯТА В СЕБЕ СИ. Превод
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 943 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 23.02.2023 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На 7 ноември се навършват 101 години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция (ВОСР).  Колко е Велика и колко е Революция аз не се наемам да съдя, а определението Социалистическа може да предизвика само отвращение със своята антисоциална демагогия.
Но тя вече е история. Това  събитие промени живота на милиони хора, отне живота на милиони други хора и създаде митове които накрая се сгромолясаха и разрушиха и малкото свестни неща, които се сътвориха през тези измъчени години.

Това стихотворение на Евтушенко е написано в началото на 1991 година, в мътните времена, когато над Русия пробляснаха няколко искри на демокрация, една демокрация, която така и не се състоя.
Тогава все още съществуваше СССР, КПСС съгл.конституцията от 1977 год. беше ръководеща и направляваща сила в съветското общество, макар на всички да беше ясно че съществуващият ред е пред разпад. Няма да се спирам на причините за този разпад – те са много. Но не външни сили причиниха този срив – СССР се разпадна под собствената си тежест, под собственото си статукво, под собственото си античовешко опричнинско*** управление.

Поетите са лакмус на своето време, тяхната сетивност винаги ги поставя една крачка пред останалите хора. Поетите на Русия винаги са били будната съвест на онази част от руския народ, у която няма вродено стадно чувство, която не върви сляпо след вождовете и която си е запазила способността да мисли и твори.

Или както казваше самият Евтушенко – „Поэт в России – больше чем поэт…”

Д.Г.

ПОТЕРЯЛА РОССИЯ В РОССИИ РОССИЮ
Евгений Евтушенко

Потеряла Россия                                          
в России                                                       
Россию.                                                        
Она ищет себя,                                            
как иголку в стогу,                                     
как слепая старуха,                                     
бессмысленно руки раскинув,                                
с причитаньями ищет                                              
буренку свою на лугу.                                            

Мы сжигали иконы свои.                             
Мы не верили собственным книгам.                      
Мы умели сражаться лишь с пришлой бедой.
Неужели не выжили мы                              
лишь под собственным игом,                                 
сами став для себя                                       
хуже, чем чужеземной ордой?                   

Неужели нам жить суждено                        
то в маниловском, молью побитом халате,           
то в тулупчике заячьем драном                  
с плеча Пугача?                                           
Неужели припадочность –                          
это и есть наш характер,                             
то припадки гордыни,                                             
то самооплева –                                           
и все сгоряча?                                                          

Медный бунт, соляной и картофельный –
это как сон безопасный.                              
Бунт сплошной –                                         
вот что Кремль сотрясает сегодня,            
как будто прибой.                                        
Неужели единственный русский наш                    
выбор злосчастный –                                              
это или опричнина                                       
или разбой?                                                  

Самозванство сплошное.                            
Сплошные вокруг атаманы.                        
Мы запутались,                                            
чьи имена и знамена несем,                        
и такие туманы в башках на Руси,              
растуманы,                                                   
что неправы все сразу,                                
и все виноваты во всем.                              

Мы в туманах таких                                    
по колено в крови набродились.                 
Хватит, Боже, наказывать нас.                    
Ты нас лучше прости,                                             
пожалей.                                                       

Неужели мы вымерли?                                
Или еще не родились?                                            
Мы рождаемся снова, 
а снова рождаться -

еще тяжелей                                       


ИЗГУБИ РУСИЯ, РУСИЯТА В СЕБЕ СИ


Изгуби Русия
в Русия
Русията.
И себе си търси тя –
иглица тъничка в купен сено,
като сляпа старица
с отчаяни викове
свойта кравица диреща,
в ливадите по зарево

Изгорихме свойте икони
и изобщо не вярваме в книгите,
да се борим умеем само с придошлите беди
Но нима не живеем
под своето собствено иго
и не превръщаме себе си
в напаст, по-зла и от чужди врази?

Нима ни е съдено да живеем
все в маниловски* прояден халат
или в шубичка от заешки кожи,
с прокъсан хастар
Нима наша същност
не са резките пристъпи яростни –
ту на горда надменност,
ту на самооплюване –
с убеденост и жар?

Меден бунт, солен или картофен**
като сън безопасни са.
Но бунт градоносен
днес Кремъл разтърсва
с прибоен гърмеж
Нима ни остана едничкият избор
по руски злощастен –
или опричнина***,
или грабеж

Самозванство по царски
и сплотена тайфа атамани…
Вече забравихме
чии пряпорци и имена носим ний,
а в главите ни такава мъгла е
че не знаем
как отведнъж сме всички неправи
и виновност във всичко се крий

В толкоз дим и мъгли се набродихме
и до колени в кървища…
Стига Боже, прости ни!
Пожали и недей
ни наказва!
Нима вече мъртви не сме ний?
Или не сме още родени,
и отново се раждаме?
А да се раждаш отново
– 
тежко е дважди.

* Манилов е герой на Н.В Гогол, продавач на мъртви души. Името идва от глагола „манить”  (примамвам, съблазнявам)

** Имаше такива брожения заради липса на най-необходими продукти по това време(1991-92 год.)

*** Опричнина – Система от извънредни мерки  за самовластно управление, въведена от Иван Грозни с цел отстраняване на неудобните нему боляри и органи на управление. Думата е синоним на сатрапия, диктатура, тирания.


И накрая – предлагам ви една песен в изпълнение на  Жана Бичевская която, създадена по друг повод но в същите тези времена, много добре характеризира днешна Русия – „Туман” на йеромонах Роман.

Туман, туман, туман меня окутал,
Да только не дано ему согреть.
Туман, туман, туман всё перепутал,
И без тебя дорог не рассмотреть.

Туман, туман, туман покрыл просторы,
С лица земли стёр отчий старый дом.
И на кресте могильном чёрный ворон
Глядится благородным сизарём.

Туман, туман, туман, плыву по полю,
Рукою раздвигая облака.
И травы тихо кланяются в пояс,
Когда к ним прикасается рука.

Туман, туман, туман, и ты не вечен,
Ещё чуть-чуть - растаешь, отдымишь.
Не потому ли  благодатный вечер
Росой живою на кустах дрожишь.






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Към тази мрачна картина - Тринадесета симфония на Щостакович в пет части по
06.11.2018 21:48
стихове на Евтушенко:

https://www.youtube/watch?v=OMVXEMUNWcg
цитирай
2. dimganev - Не, Приятелю
07.11.2018 09:42
Не мога да се съглася напълно с Вас
13 симфония на Шостакович (Бабий яр) има отношение към изтреблението на украинските евреи през 1941 год. Поемата на Евтушенко е разобличение на държавния антисемитизъм по времето след войната
На темата ВОСР повече би подхождала 8 симфония на Шостакович, която е създадена през трудната 1943 год. Макар че в нея няма конкретна идея както в седмата (Ленинградска), тя е пропита с трагизма на войната и въобще на живота. Критикувана и забранявана от властите тази музикална творба напълно съответства на живота в Русия по времето на т. нар. „социалистически строй”.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 315994
Постинги: 166
Коментари: 210
Гласове: 1074
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031