От стената ни гледаш, Апостоле,
с буден взор, но отместен встрани
Сякаш нещо душата ти гложди
и сконфузен отвръщаш очи.
 
Ако можеш да слезеш, Апостоле
от портрета във нашия свят  
куп въпроси безмълвно зададени
в твоя поглед към нас ще прозрат:
 
Ще ни питаш – Защо се смалихте
и сте пример за чезнещ народ?                                         
Идеали и дух, де зарихте,
и стремеж за нормален живот?!

Ще ни питаш навярно за майките
дето спряха да раждат деца…
Ще ни питаш – Защо бягат младите
и пилеят се вред по света?!
 
Ще ни питаш – Каква ви е мярата
за търпение гнет и хомот?
Ще попиташ – Къде ви е вярата
че сте горд и свободен народ?
 
Ще ни питаш – Какво ще изгубите
във борбата за право и ред?
Ще ни питаш – Къде са ви лудите
дето дърпат живота напред?!
 
Много взе да разпитваш Апостоле!
Срам и смут ни посяваш в душата.
Нам най-лесно е… да си цопаме в локвата
А ти – стой си там на стената!