Когато едно куче дълго време гони опашката си, това означава или че е младо и глупаво или че по опашката има доста бълхи и то се мъчи някак си да се отърве от тях.

Америка не е млада държава, в нейната история може да се проследят всички икономически етапи през които е преминало съвременното капиталистическо общество, в нейната икономика са експериментирани почти всички икономически теории през последните двеста години. Все пак от началото на ХХІ век американската икономика се държи точно по този начин – гони опашката си, и като че ли самата тя не е наясно с това си поведение.

За да си изясним това сравнение трябва навлезем малко в същността на американските стопански структури и начина на управление на американското общество. Американската икономика е силно картелирана – отраслово и йерархически и това се отразява в политическото управление на страната. Основните икономически групировки са в: сектор за сигурност и отбрана, в частност военното производство; банков сектор; добивна индустрия, в частност петрол и газ; машиностроене, в частност авио- и автомобилна индустрия, агробизнес и химия, строителство и др. по-големи и по-малки играчи на пазара. Всяка от тези структури излъчва и издига свои представители във всички нива на властта, които защитават съответните интереси. Единствено сблъсъкът на интересите и борбата за надмощие в органите на администрацията създават впечатление за демократичност и управление в интерес на обществото. Все пак с годините американското общество е достатъчно узряло за да постави нормативни спирачки, там където едноличните решения могат да доведат нещата извън контрол – двукамарен парламент, ротация на представителите на всеки две години, вето над действията на президента и др. Така че американската демокрация е демокрация на интересите. Няма конгресмен, сенатор и дори президент, който да е влиятелен сам по себе си – неговото влияние се определя от силата на групировките и структурите, които му дават гръб.

Относно гражданската демокрация – тя е по-скоро екзотика и няма пряко въздействие за вземането на отделни политически решения. Медиите са силно зависими от своите собственици (основно 5-6 огромни медийни групировки) но все пак осигуряват трибуна на критиците на властта, особено ако имат интерес. В САЩ няма политически репресии, и убийства, както в Русия, Турция, Иран и др., но отделните лобита лесно намират начини да компрометират и отстранят гласовитите си противници, на неудобните лесно им се стъжнява живота със съдебни дела и прочие законни начини за въздействие. Обикновеният американец не се интересува много-много от политика и предпочита да оправя себе си вместо света.

Американската икономика се движи вълнообразно – на пикове и спадове, всъщност това е характерно за всяка една пазарна икономика. Тъй като за Америка е характерна пълната либерализация за всяка стопанска дейност тези пикове са много по-ясно изразени, както и много резките спадове, които понякога излизат извън контрол и прерастват в кризи. Кризите изстискват водата от всички неефективни стопански дейности и субекти – някои фалират и престават да съществуват, други се изкупуват от конкуренцията, трети се свиват до допустимия минимум или се преструктурират  и след отминаване на паниката започват отново да растат.

Макар че една икономика се състои от множество направления тук ще визирам само производството тъй като то се явява основен двигател и осигурител на работна заетост, услугите, банковото дело и пр. не биха могли да работят без този източник на енергия. По условие в Америка държавата не развива стопанска дейност с изключение на някои услуги. Собствеността на стопанските субекти е в повечето случаи колективна във всевъзможни търговски форми, предимно акционерни дружества с един или няколко мажоритарни, и множество миноритарни инвеститори. Обикновеният американец или живее на кредит или имайки финансов излишък го влага в акции на печеливши фирми. Търговското законодателство е доста сурово към измамниците но измами в бизнеса има немалко, всъщност точно сривът на доверие у инвеститорите е основният причинител на кризите.

Споделената собственост дава възможност за привличане на много външен капитал и по оценки на експерти поне половината собственост в САЩ не е американска. По същия начин американски капитали придобиват собственост в други региони и се изнасят производства там, където има условия и по-евтина работна ръка. Впрочем цената на средно и ниско квалифицираната на работната ръка има все по-малка тежест в крайната себестойност на масовото производство. Тук по-скоро влияние оказват данъчната тежест, митническите такси, разликата във валутните курсове и още ред други фактори, които нямат пряко отношение към производството. Изнасянето на производствени структури обаче свива трудовия пазар и прави живота на средния американец доста по-труден и несигурен: кредитите трябва да се изплащат независимо дали имаш приходи или нямаш, здравни и пр. услуги стават направо недостъпни без платена осигуровка, поддръжката на жилище и кола стават невъзможни, дори едно преквалифициране за нова работа те заробва за години напред. Изобщо в Америка е хубаво да си млад, здрав и богат вместо обратното. Намалената платежоспособност на широки слоеве от населението колабира търсенето на много стоки и намалява търговския оборот респ. производството, което пък увеличава броя на неплатежоспособните. Тази рецесионна спирала може да стане много опасна ако не бъде овладяна навреме.

Американците са намерили един много прост и ефикасен начин за справяне с кризите – федералният резерв започва да печата пари. Курсът на долара спрямо другите валути намалява и… да му мислят тези които имат долари. Работата е там, че на много места по света държавите държат валутни резерви в долари, енергийните и суровинните ресурси също се търгуват предимно в долари, взаимният търговски обмен със САЩ също е в долари.

Всъщност САЩ имат първата по големина икономика в света с 19,4 трилиона (трлн) БВП на годишна база 2017 год., втората е на КНР с 12,015 трлн по данни на МВФ ( по БВП(ППС) КНР изпреварват с 23,16 трлн срещу посочените 19,4 трлн),  но са и най-големите длъжници с над 20 трлн държавен дълг. Повече от 5,6 трлн от този дълг е собственост на държавни агенции,т.е правителството дължи пари на себе си, държатели на облигации са още централната банка – 2,4 трлн; пенсионни и взаимни фондове – 3 трлн; корпорации, банки, застрахователни компании – 2,7 трлн. Задълженията към външните държатели на облигации са около 6,3 трлн, от които по-големи са Китай с 1,2 трлн, Япония с 1,1 трлн, Великобритания 900 млрд и др. Русия също държи около 100 млрд в американски държавни облигации.

Защо външни, привидно не особено приятелски страни се явяват инвеститор на американското правителство респ. наливат пари в икономиката на САЩ? Американският дълг се обслужва акуратно, винаги е имал добри котировки на пазара и при нестабилни валути като руската служи като валутна котва, Китай и Япония а напосладък и Великобритания използват дълга за нещо повече – те манипулират собствените си валути за да стимулират износа си към САЩ, който е техен основен търговски партньор. Задълженията към вътрешните и външните държатели на облигации федералното правителство изплаща с пари или от данъкоплатците или като емитира нов дълг, Дефицитът в схемата се попълва или от увеличени данъци или с печатане на нови пари. За вътрешния дефицит последното е успешна схема и това си пролича по време на кризата от 2008 год. Все пак всеки икономист знае, че изкуственото подържане на нивата на производство и потребление, особено при висок среден жизнен стандарт е куха схема, която не може да издържи дълго.(Вж. примера с Гърция). Е, Америка не е Гърция и слава богу че не е! Всъщност американският държавен дълг е малко над 105% от годишния БВП, което се счита за съвсем поносимо. След кризата през 2008 год.,от 2012 година насам американската икономика бележи 2,2% годишен ръст. До тук всичко вървеше бавно но сигурно нагоре, въпреки твърденията на някои икономисти за стагнация. До явлението Тръмп.

Президентът Тръмп реши, че плавния прираст на БВП не е достатъчен и е необходима нова бизнес стратегия, която да даде тласък на американската икономика и да пришпори ръста на БВП до 3-4% на годишна база.(Ръст на конкурентната китайска икономика под 7% се счита за забавяне). Разрезът на американския стокообмен показва валутен дефицит в търговията с почти всички партньори на САЩ, а дефицитът по принцип увеличава и държавния дълг.

Най-лесния начин да се спре конкуренцията на скъпото американско производство е да се наложат мита на евтиния внос, като същевременно това да подобри дефицита по текущата сметка. САЩ излязоха от Тихоокеанското търговско споразумение ТРР от 2016год. за да си развържат ръцете в това отношение. Тръмп разчиташе, и че протекционизмът и намаляването на някои данъци ще приберат изнесените производства обратно в САЩ и на пръв поглед изглеждаше това да е възможно – много фирми замразиха инвестициите си зад граница. Само че не се отчете факта че чисто американски производства не съществуват, всяко съвременно производство е конгломерат от многонационални производствени мощности, патенти, ноу-хау и взаимно свързани доставки, които всяка фирма определя на пазарен принцип. Освен това всички засегнати държави ще отвърнат с контрамерки и мита, които ще оскъпят и без това скъпия американски износ. Засега никой не се наема да прогнозира до какво ще доведе протекционизмът на Тръмп в една доста задръстена пазарна икономика каквато е тази на САЩ.

Дали пък Тръмп не е повярвал в историята на барон Мюнхаузен дето се е изтеглил сам дърпайки се за косата?
Д.Г.

Следва: Икономиката, Глупако! КИТАЙ.