Предговор: Август беше доста натоварен месец за мен. А и Китай не е Русия или да речем Турция – за нас европейците ориентът е доста далечен и доста непознат. Китайците казват: ”За да подготвиш един знаещ са нужни триста години.” т.е. няколко поколения трябва да са посветени на един проблем, за да се обхване, разбере и да се намери решение. За да разбереш Китай вероятно са нужни няколко пъти по триста години. Затова нека да ме извини читателят, че се плъзгам по видимата повърхност и не навлизам в детайли. Китай не може да бъде събран в 3000 думи, не зная дали ще са достатъчни и 3000 страници. Но, слава Богу, в Интернет има достатъчно данни за всеки, който иска да научи повече.

И тъй – За Китай като за Китай:

Чен Дзъ и неговият учител Цао Джун видели в гората два тигъра, които ръфали убит бивол. Чен Дзъ извадил меча си с намерението да убие тигрите но учителят Цао му казал: „Не бързай, изчакай най-удобния момент”. След известно време тигрите се сбили заради вкусно парче месо и по-големият тигър удушил по-слабия, но сам получил рани. Тогава учителят Цао казал: „Тръгни сега!”, след което Чен Дзъ без много усилия убил тигъра и получил двете кожи. От тук произлиза поговорката „Стой на върха на планината и гледай как тигрите се бият”, която много точно описва политиката която през последните години следва китайската държава.

КНР е феномен който в нашия свят няма аналог – това е цивилизация с хилядолетна история, белязана със стотици войни, познала падения и възходи, завладявана, разделяна и обединявана, но в днешно време държава с най-иновативна и просперираща икономика. Китай е огромна територия с площ 9,6 млн кв.км и население от близо 1,4 млрд. души, които дават БВП от $12,24 трилиона (трлн) по данни на световната банка. Ръстът на китайската икономика за последните 40 години – от 1977 год. ($0,174 трлн.) до 2017 год. ($12,24 трлн) е нарастнал седемдесет пъти със среден прираст от 11,2% на годишна база, превръщайки я във втората по големина икономика в света. Все пак нека да отбележим, че този БВП разделен на глава от населението дава незавидните $8 123 (за сравнение РБ със 7 млн. население има $7 469/човек)

Китай от 1949 год. е държава с еднопартийно държавно управление, но е пример как едно рационално диктаторско управление, може да донесе просперитет в една толкова голяма и с разнородно население страна. Да, в Китай властва камарила от сталински тип, груба и не търпяща никакво несъгласие, но понякога диктатурите имат народната подкрепа, ако са в състояние да осигурят стабилност на население, което е страдало дълго и иска само да бъде оставено на мира. (Испания с Франко, Ирак със Саддам Хюсеин, Либия с Кадафи, Чили с Пиночет са примери за това.) Все пак китайският социализъм съществено се различава от съветския модел от края на осемдесетте години на ХХ век. Макар в КНР по конституция ККП да е единствена водеща и определяща политиката на страната, китайският социализъм практически е един добре мениджиран държавен капитализъм, отчитащ всички закони и особености на пазарната икономика. Китайските власти целенасочено насърчават частната стопанска инициатива но същевременно я контролират безкомпромисно за да не заобикаля законовите рамки. Китайците са много работлив и много пресметлив народ. Те знаят, че парите никога не спят и носят печалба само когато са в оборот.

За да стане ясно какъв е пътят на развитие на Китайската държава нека с няколко изречения проследим нейната най-нова история. Императорите управляват поднебесната империя до началото на ХХ век но слабото централно управление не може да се противопостави на на британския, руския и японския империализъм които откъсват все повече парчета от нейната територия. През 1911 год. след множество войни със запада, бунтове и въстания, също и междуособици в двора настъпва краят на управлението на последната властваща династия Цин (1644-1911). Китай е обявена за република. Макар въстанието от 1912 год  да е ръководено от Гоминдана - партия на зараждащата се буржуазия трябва да е ясно, че последната по това време няма силата да наложи съществени промени в политическия живот на страната. Военните са тези, които имат властта и диктуват ситуацията. Китай не успява да се обедини и е раздиран от вътрешни войни, подклаждани усърдно от Англия, Франция, Германия, Япония и др. всяка от които има своите сфери на влияние и подържа отделни военоначалници. След първата световна война в която Китай участва на страната на Антантата, Китай е една бедна, разпокъсана и обезверена държава. Парижката конференция дори не разглежда исканията за отхвърляне на наложените на страната неизгодни репарации, споразумения и концесии от предишните войни. С възникването и изострянето на броженията и бунтовете през 1920 год се създава и китайската комунистическа партия (ККП). Страната се разпада на множество провинции, управлявани от собствени правителства. През 1925 год. с образуването на национално правителство се прави опит за обединение под ръководството на Гоминдана, но от тези времена започват и конфликтите с ККП. Следват години на размирици и разкол в самия Гоминдан (1927 год.), открита война с ККП, която формира своя червена армия (1930 год) и още по изявено разпокъсване на страната. През 1931 год. Япония нахлува в североизточен Китай и създава марионетната държава Манджоу-гуо(1932-1945 год.), след което завладява Пекин, Нанкин, Шанхай и др. Борбата против японската окупация засилва влиянието на ККП, която през 1937 год обединява армията си с тази на Гоминдана за борба с окупаторите. След победата над Япония и връщането на Манджурската територия ККП с помощта на СССР надделява и прогонва правителството на Гоминдана, управлявало южните територии от 1928 до 1949год. Силите на Гоминдана с подкрепата на САЩ се оттеглят на о.Тайван и съседните острови и създават Република Китай (Тайпе), която до днешни дни КНР счита за своя провинция.

С няколко реда ще трябва да проследим и икономическото развитие на Китай от началото до средата на миналия век. След опиумните войни в средата на  ХІХ век и Китайско-японската война 1894-95 год на Китай са наложени огромни репарации които към 1900 год почти разоряват държавата. След националистическото „боксерско” въстание срещу чужденците в стопанския и политически живот на Китай (1899-1901год.) осем държави - Русия, САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Япония, Австро-Унгария и Италия изпращат 45 хилядна армия която потушава въстанието и налага тежки санкции на Китай. В същото време навлизането на индустриални стоки от Европа и Япония съсипват местното манифактурно и занаятчийско производство. Създаването на чаени плантации в Индия, Цейлон, Индонезия и Япония и индустриалната обработка силно понижава цените на чая и разорява този основен сектор от китайската икономика. Концесиите за добив на въглища и метални руди носят огромни печалби на външните концерни но последните не внасят почти нищо в държавната хазна. Към 1920г. цялата икономика на страната е под зависимостта на големите чуждестранни банки, както и на мощни компании с външни капитали. Ако изключим немного китайски предприятия, които с мъка успяват да се преборят с притискащата ги  конкуренция всички модерни индустриални отрасли – фабрики за тютюневи изделия, корабостроене, производство на цимент, сапун, текстил, и др., мелници, газоснабдителни, водоснабдителни и електрически компании, обществен транспорт са под контрола на чужди компании. Китайският банков, индустриален и търговски капитал е в много по-слаби позиции от английския, американския, руския, японския, френския и др. с инвестиции в Китай. Основната част от приходите на Китай, пристанищните митници и дори данъка върху солта, се контролират от големите западни банки в Шанхай. Освен това последните съхраняват всички частни капитали, търсещи сигурен подслон, какъвто китайските банки не могат да им гарантират. Независимо, че чуждестранния капитал осигурява работа и поминък на много китайци, ниската покупателна способност на населението прави Китай непривлекателен за търговията и общия стокообмен не надвишава стокообмена на малка европейска държава. Селското стопанство също е поставено на колене от сушави години, лихварство, разрушаване на мелиоративни съоръжения при продължителните войни и др. Стига се дотам, че Китай внася ориз и други стоки от първа необходимост за изхранване на населението. Гладът принуждава милиони китайци да търсят препитание по строителните обекти в САЩ, плантациите и рудниците в Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка и въобще навсякъде, където могат да отделят част от мизерните си заплати и да ги изпратят на роднините си в Китай. На пръв поглед Китай в началото на века преживява период на индустриализация, подобно на Европа и Америка от преди стотина години – обезлюдяване на големи селски райони и нарастване на градското население, особено в градовете по източното крайбрежие. Но практически в средата на ХХ век Китай си остава бедна аграрна страна, с индустрия използваща стари технологии и много ръчен труд. Неефективността на индустриалното производство прави китайските стоки нискокачествени и неконкурентни, което определя дефицита във външната търговия. Страната, доколкото може да се говори за единна държава, е затънала в дългове и зависима от чужди капитали и инвеститори.

С идването на власт на комунистите през 1949 год. в страната се установява военна диктатура. Все пак комунистическата идеология работи в полза на страната – осъществява се обединение на всички райони, под централизирана власт, търси се начин за изхранване на населението, национализират се банките, промишлените предприятия, в селското стопанство се създават комуни за обработка на експроприираните латифундии, премахват се множество данъци, иззема се властта от местните феодали и се създава администрация за управление на провинциите. В първите години всичко се прави по съветски тип, впоследствие се създава китайски модел на управляващите органи и съответната бюрокрация. През 1965 год. под ръководството на председателя на ККП Мао Дзе-дун се прави опит за нов тип пролетарска диктатура – т.нар. „Културна революция” – един крайно утопичен и икономически несъстоятелен модел, който в крайна сметка след смъртта на Мао през 1978 год. е отчетен като грешка и трагичен период в развитието на страната. Макар БВП да нараства около 3,5 пъти до $216,5 млрд (поради ниската начална база) около 80% от китайците живеят под линията на бедността.

Периодът 1978-1992 год е първи етап на реформата за отваряне към света. До 1984 год. се реорганизира селското стопанство, като маоистките комуни се заменят с формации от предприемачески тип. След това се засилва икономическата самостоятелност на промишлените предприятия и се създават условия за свободна търговия. Тук голяма заслуга има идеологът на „китайския път“ към социализъм Дън Сяо-пин. Той е прагматик от конфуциански тип: „Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки.“ е цитат от него който добре характеризира китайската специфика на икономическо развитие. ККП запазва политическия си монопол, но дава широки възможности за частна инициатива в бизнеса. Голямо значение се отдава и на образованието и подготовката на кадри за бизнеса и промишлеността. През този етап КНР възстановява връзките и дипломатическите си отношения със САЩ, СССР, Япония, съседните и много други страни. Създават се няколко специални икономически зони в сътрудничество със западни инвеститори и 14 нови пристанища за облекчаване на търговията, общата промишлена продукция се увеличава 5,7 пъти. БВП към 1992 год е удвоен спрямо началото и възлиза на $488 млрд. или $423 на глава от населението по официална статистика. Живеещите под линията на бедност са все още около 60% т.е. това са трудни години за китайския народ.

След 1992 год започва вторият етап на преобразуване на плановата икономика в пазарна. В основата й е преобразуването на държавните предприятия, системата на макрорегулиране, а също така на финансовата, бюджетната и външнотърговската система. Както и преди  икономиката продължава да се управлява от държавата. Тя определя степента на натрупване на средствата и насоките на тяхното изразходване, съотношението между отраслите и сферите в народното стопанство, темпа на увеличаване на брутния национален продукт и т.н. Тук обаче моделът започва силно да се доближава до капиталистическия: Отваряне на китайския пазар за европейски и американски стоки, но и насърчаване на западни инвеститори да изнесат производства в КНР, предоставяйки им евтина и квалифицирана работна ръка, ниски данъци и достатъчно голям вътрешен пазар за реализация. Изнасянето на технологически обекти в КНР обаче дава възможност за допълнителна квалификация на китайските инженери и учени от всички сфери на приложните науки. Стига се дотам, че китайските заводи започват да произвеждат нелегални допълнителни серии  от фирмените поръчки на Запада или евтини имитации на известни марки, които реализират за своя сметка. Евтините китайски стоки полека-лека завземат пазарен дял в Югоизточна Азия, Африка, Централна и Южна Америка и дори в Европа и Северна Америка. Макар да са синоним на некачествена продукция те постепенно изместват оригиналните брандове и започват да налагат и свои търговски марки. Тук китайците прилагат един стар трик: Съгласно законодателството на КНР на всяка стока произведена в Китай трябва да стои щемпъла „Made in China”. Тук всеки клиент почва да се замисля: Щом продуктите на Bosch, Adidas, HP, Apple, Toshiba и т.н. се произвеждат в Китай, защо да не използвам китайски брандове като Raider, Buldozer , Lenovo, Huawei, Neo и т.н., които са в пъти по-евтини. Тази политика и заимстването на голяма част от японския опит налагат Китай като основен производител в много направления. Изградени са основните комуникационни и енергийни трасета и урбанизация в много райони. Промишленото производство в края на периода съставлява около 52% от износа на страната. Китай от износител се превръща в нетен вносител на суровини. Вторият период продължава до към 2001-2002 год. и  БВП за 2002 год. е $1,477 трлн. или на глава от населението е $1150. Населението живеещо под линията на бедност е вече около 32 %.

В следващия трети период, който продължава до към 2011-2012 год., Китай започва политика към налагане на хегемония на световните пазари. Китайската икономика набира скорост във всички направления. В страната почват да се произвеждат всички компоненти за крайните продукти и това дава възможност да се изключи зависимостта от внос на същите. Китайската индустрия къде легално, къде – не, се сдобива с върхови технологии в много отрасли. Китай произвежда всичко – от електронни часовници до скоростни влакове, самолети и атомни реактори. Китайската наука успява да осъществи пилотирани полети в космоса и изведе в орбита първата космическа станция Шангун 1, която по-късно излезе от контрол и падна на Земята. През тези години Китай става най-големия в света производител на черни и цветни метали, електронни изделия, автомобили, тъкани и облекло, хранителни продукти, стоки за бита и т.н. За да подържа високото ниво на технологиите Китай изпраща за обучение студенти в САЩ и Япония, китайските университети стигат нивото на най-реномираните в света. Китайците използват инсталираната чужда техника, като внимателно я изучават и след това копират и възпроизвеждат без много-много да се съобразяват с чуждите патентни и ноу-хау права. Напр. Китай закупува от Украйна един наполовина изграден самолетоносач за смешната сума от $20 млн. (уж за круизен увеселителен кораб), след което преспокойно го доизгражда в самолетоносач. Копирайки основните му възли, със значителни подобрения построяват още един такъв самолетоносач и разработват клас самолетоносачи, които са в някои отношения по-добри от американските. На базата на открадната документация за американския F35 китайците създадоха своя J31(Полярен сокол), който снабден с китайска авионика има всички данни на самолет от V поколение.

Във външната си политика КНР се придържа към политиката на отворени врати към света. Все пак САЩ и Япония си остават основните опоненти. През 2008 год. Китай влиза в групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) към коятопрез 2010 год. се присъединява и ЮАР. Първоначално се предполага, че страните от БРИКС формират икономически блок или търговска асоциация, подобна на ЕС. С течение на времето се появяват признаци, че петте страни от БРИКС се стремят да формират политически клуб или съюз и по такъв начин преобразуват своята растяща икономическа власт в значимо геополитическо влияние. Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е друга регионална международна организация, основана през 2001 год. от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия. Тя не е военен блок, но има задачи да се противопоставя на американското и японското влияние в средна Азия. Главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие. Китай обаче не бяга от икономически форуми в които участват САЩ и Япония като напр. организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) като оказва значително влияние на нейната политика. (САЩ наскоро излязоха от АТИС с което улесниха доминантността на Китай). На този етап КНР все още няма претенции за световен хегемон, но решително подготвя почвата за това. Към 2012 год БВП е $8, 226 трлн, като изпреварвайки Япония КНР става втора икономическа сила след САЩ. Увеличението на БВП от 2002 год е средно с 19% на годишна база. Живеещите под нивото на бедност са вече само 6,5%. Тези показатели хвърлят в смут целия пазарен свят. Китайската държава започва да изкупува активи от целия свят – от държавни облигации и хедж-фондове до концесии, предприятия, енергийни и комуникационни мрежи и недвижима собственост. В страната започват да се формират олигархични структури уж контролирани от властта, но действащи самостоятелно и с голям размах.

Четвъртият етап (след 2012 год.) е продължение на третия. КНР разширява своята икономическа експанзия с пълна сила без много-много да афишира своята мощ. Китайците изкупуват множество активи в Африка, Южна и Северна Америка, Ориента, Европа и къде ли не. В Европа китайски инвестиции има почти във всички държави – в Поругалия – енергетика, застраховане, банки; в Германия – роботика, медицина, автомобилостроене; в Чехия – банки, енергетика; в Гърция  - част от пристанищата Пирея и Солун; в Украйна – селско стопанство, енергетика, комуникации; същото е и в Сърбия, Албания, Черна гора, Румъния и др. Навсякъде Китай предлага иновации и сравнително изгоден инвестиционен ресурс. Особеното обаче при китайските инвестиции е че те държат да имат контрол върху актива в който са вложили парите си. Това поражда опасения за възможен икономически натиск с политическа насоченост. Особен интерес за Китай представляват по-слабите икономики на новите страни-членки на ЕС и НАТО, но китайски фирми се кооперират за съвместно производство с фирми от Австрия, Германия, Франция и други по-развити в икономическо отношение страни от ЕС. По този начин те получават достъп до европейски технологии и ноу-хау, като намаляват зависимостта си от американците. По принцип САЩ се явяват най-големия търговски партньор на Китай. Но след започналата  от президента Тръмп търговска война китайците вероятно ще пренасочат своите търговски потоци към страни от Тихоокеанския регион, Европа и Южна Америка. Тази китайска пандемична икономическа експанзия предизвиква силно безпокойство в целия свят, особено в досегашните хегемони САЩ и Русия. Китай упорито засилва своето влияние в различни точки на света главно чрез икономически лостове. Но не бива да се забравя, че макар и да демонстрират миролюбива външна политика китайците знаят много добре как да защитят своите интереси. Засега с легални средства. Засега.

Китайската икономика е икономика на производството, не на услугите, както е в Европа и САЩ. С тези темпове на нарастване, а също и с нарастването на населението (два пъти по-голямо от това на ЕС и САЩ взети заедно) тази икономика се нуждае от ресурси и територии. Такива територии в близост има на север – Югоизточен Сибир, Монголия, Казахстан, Средна Азия и т.н. и отчасти на юг – акваторията на Южно-китайско море. Във вътрешен план Китай има много диспропорции и проблеми. Независимо от голямата си територия, Китай има малко обработваема земя (около13%) и част от нея ежегодно се превръща в пустиня вследствие твърде интензивното използване. Селското население е много по-бедно от градското и изпитва недостиг от земя. Забавянето на темповете на развитие (6,9%за 2017) предизвиква поява на безработица в градовете, а броженията са нещо твърде непредсказуемо за властите. От друга страна обособената вече олигархия не желае да се съобразява с комунистическата идеология, а бедните не виждат в нея нищо повече от реторика с която няма как да се нахранят.
На фона на всичко една немалка част от приходите на държавата се харчат за военни нужди.  От началото на деветдесетте години насам китайската армия се превъоръжава с все по-модерни и многобройни оръжия. По тактически нападателни единици – самолети, танкове, балистични ракети със средно действие и пр. КНР превъзхожда Русия (а и САЩ) почти двойно. Броят на балистичните ракети с голям обсег с ядрени глави е горе-долу колкото този на САЩ. Китайската армия наброява 2 230 000 войници на действителна служба – най-голямата в света. За какво са на Китай тези военни ресурси? Китай, подобно на слона, няма естествени врагове – това е огромна държава с още по-огромно население – тя не може да бъде превзета. Китайските градове са толкоз многобройни, че нито САЩ, нито Русия имат ресурс да ги бомбардират в една настъпателна война. Пък и каква може да е целта на една такава война?! Китай е най-големия нетен вносител на суровини. Вярно е че Китай произвежда много, но печалбата от това производство не е голяма – около 8-10% от общата търговска печалба. И пр. и пр. – няма разумна причина КНР да се страхува от външна инвазия. И тук отново ще обърнем внимание че Китай е една тоталитарна държава, а не военен съюз на 28 демократически държави като НАТО. В КНР реалната власт е не на Председателя на КНР, нито на Генералния секретар на ККП а на Председателя на централния военен съвет (ЦВС). От 2013 год. Си Цзинпин съвместява трите длъжности, но именно ЦВС дава тон на външната (а и на вътрешната) политика. Китай има много териториални спорове със повечето си съседи, макар засега да не проявява агресия. Китай има претенции към 90% от акваторията на Южно-китайско море и с това влиза в открита конфронтация със страните от АСЕАН и САЩ. Китай има вече много интереси и в много други места по света. Докъде могат да стигнат тези препирни и защита на интересите никой не може да предвиди.
Дано пък китайците да не са забравили мисълта на Лао Дзъ: „Яростните сражения и многото победи са верен път към гибелта на държавата.” И поговорката „Разлятата вода не може да се върне обратно”.

А колкото до тигрите – време е да спрат да си чупят един другиму зъбите и да си мерят гегите, а да погледнат към върха на планината. Не вярвам да не усещат че оттам някой зорко ги следи. Особено усурийския тигър...
 
Следва: Икономиката, Глупако. ТУРЦИЯ
Д.Г.