Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2018 15:15 - Икономиката Глупако! ТУРЦИЯ.
Автор: dimganev Категория: Политика   
Прочетен: 3186 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 22.01.2019 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ако ние българите се освободим от генетичните си чувства на подозрителност и неприязън към Турция, трябва да признаем че последната, въпреки всичките си кусури, е един сравнително добър съсед. По исторически причини на Балканите комшийските разпри са нещо нормално и всички умерено се мразим, но все пак е факт, че от сто години насам с Турция не сме се изправяли да воюваме един срещу друг. След освобождението ни през1878 год., Османската държава къде волю, къде неволю – преглъща и съединението на Княжеството с Източна Румелия през 1885 год. и провъзгласяването на независимостта на Третата българска държава през 1908 год. Вярно е, че през междусъюзническата война Османската империя се възползува от неумелата политика на България и си възвръща част от загубените територии, но в крайна сметка по-голямата част от нейната територия на Балканите е безвъзвратно отнета.

В Първата световна война (ПСВ)Турция участва на страната на Германия и Австро-Унгария. В годините на войната османските власти извършват три масови кланета – на арменско, гръцко и асирийско население, тези геноциди до ден днешен турските власти отричат. След поражението на Тройния съюз Турция губи и азиатско-африканските си владения, където се създават нови държави под опеката главно на Великобритания. Севърския мирен договор след края на ПСВ(1920), разпарчетосва Турция на зони на влияние и откъсва големи територии от нея в полза на Гърция, Армения, Франция и Великобритания. Турция не подписва този унизителен договор, разгръща се мощно народоосвободително движение, начело с Мустафа Кемал Ататюрк, прераснало в буржоазно-национална революция през 1921 – 1922 год. През тези години се води война с Гърция, която има претенции към малоазиатското крайбрежие и земите на север от Мраморно море. Турция отблъсква инвазията и прогонва 1.4 млн гърци живеещи по крайбрежието, Гърция прогонва от своя страна към 400 хил. мюсюлманско население от Егейска Тракия. В крайна сметка през 1923 год. е подписан Лозанския мирен договор, Турция е обявена за република, за председател е избран Ататюрк. В 1924 е приета нова конституция и са осъществени редица умерени буржоазни реформи. През Втората световна война(ВСВ) Турция е неутрална, но снабдява Германия със суровини заради което е обект на претенции от страна на победителите и най-вече Гърция. След войната Турция става член на ООН (1945)  и сключва военни(1947) и икономически (1948) споразумения със САЩ, а през 1952 год. влиза в НАТО.

Най-новата история на Турция е белязана от множество перипетии и превратности. Правителството на Демократическата партия, управляваща от 1950 год. е свалено с военен преврат през 1960 год., поради страх от прекалено западна ориентация. През октомври1961 год. след избори и е сформирано коалиционно правителство с министър-председател (м.п.) Исмет Иньоню и президент ген.Джамал Гюрсел. През 1961 год. е утвърдена нова конституция. От октомври 1965 до март 1971 год. на власт е Партията на справедливостта с м.п. Сюлейман Демирел. В края на 1970 в страната се изостря политическата обстановка, започват масови студентски вълнения, засилва се стачното движение и пр. При съществуващото положение през март 1971 год. армията  взема властта и връчва на президента меморандум  с изискване за съставяне на силно правителство. След четири правителствени кризи през 1973 год. е сформирано правителство начело с безпартийния  Наим Талю, заменен по-късно от Бюлент Еджевит  от Републиканска народна партия (РНП). До 1980 год. се сменят няколко правителства на РНП и Партията на правосъдието с м.п. Сюлейман Демирел, когато е извършен военен преврат начело с ген. Кенан Еврен. Превратът е с цел да се прекрати прекаленото олевяване, радикализиране и ислямизация на страната. Същият е особено кървав - с много арести (650 хил.), съдебни процеси (230 хил.), черни списъци (1670 хил.), 50 екзекутирани и много „безследно изчезнали”. В следващите три години военните стабилизират политическата обстановка, утвърждават светския характер на държавата и което е най-важното - продължават икономическите реформи. От 1983 до 1991 год. на власт е Отечествената партия на Тургут Йозал, следвана от Демократическата партия (1991-96 год.). През 1996 година идва на власт дясна ислямистка коалиция, която се опитва да прокарва шeриатски закони. През 1997 год отново се осъществява почти безкръвен военен преврат за да се запази светския характер на управлението. Някои ислямистки лидери вкл. Реджеп Ердоган са осъдени. И така до 2002 година, когато на власт идва проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) с м.п. Абдула Гюл, Реджеп Таип Ердоган (2003-2014год.), Ахмет Давутоглу(2014-2016 год) и Бинали Йелдъръм (след 2016 год.).

Защо е нужно да се припомнят тези факти от най-новата история на Турция?

Всички тези събития имат отношение към икономическото развитие на страната. Турция не е Италия, където икономическото статукво не се влияе кой-знае колко от смените на властта. Турция, подобно на Русия, е страна в която икономическата олигархия е винаги свързана с властта и зависима от нея. От краткия обзор по-горе се вижда,че властта в страната се сменя често, партии се учредяват и разпускат, и независимо, че повечето политически субекти демонстрират проевропейски позиции, ислямизмът дърпа страната към Ориента и арабския свят. За по-малко от 40 години се изреждат четири военни преврата, три от които  са за предотвратяване ислямизацията на страната. Очевидно Турция търси своята идентичност.

Просветените хора, бизнесът, голяма част от военните, и градското население приемат исляма като традиция без всякакъв радикализъм, но съществуват кръгове които се опитват да наложат шериата и да превърнат Турция в един втори Иран. Това би било изключително пагубно не само за Турция, но и за останалия свят и да се надяваме че няма да се случи. Но една колабираща икономика, би могла да катализира подобно развитие. Никой няма сметка Турция да затъне икономически, но видимоТурция върви надолу, не катастрофално, но бавно и полека нейната икономика стагнира, и от рецесия върви към криза.

И тъй – Първият въпрос е: има ли икономическа криза в Турция или това е временно положение, което може да бъде овладяно и нещата да се подобрят.

Ако хвърлим поглед на макроикономическите показатели* - брутния вътрешен продукт (БВП ) от 2001 год. до 2017 год. върви стремително нагоре с прираст в проценти  по-високи от тези на Китай (2010+8.49% , 2011+11.11% , 2013 +8.42%, 2017+7.42%), и от $ 490 млрд. (2001)стига феноменалните $1205 млрд (1917) т.е. почти три пъти. Процентния външен дълг пада от 76.1% (2001) до 27.6% или $300 млрд (2015) от БВП и се подържа в границите около 28.5% или $346 млрд(2017). Безработицата от 8.5%(2012) се е увеличила на 11% (2017), което не е катастрофално. От тези данни трудно може да се направи извод че положението е кризисно.

И все пак признаци на криза има. Турската лира (TRY) за пет години от 2013 год. се смъква от 1.76 TRY/ USD до нива 5.63 TRY/ USD т.е обезценката е повече от 3 пъти(300%), а само за 2018 год лирата губи към 40% от стойността си. Това означава, че за това време много хора нетно губят 2/3 от спестяванията си; всички дългосрочни валутни заеми поскъпват тройно; вносът става много скъп, което оскъпява повечето продукти за вътрешния пазар, намалява се и конкурентната способност на износа. Вътрешното потребление, спада и оттам се свиват обемите на производството и услугите, и се влиза в инфлационна спирала от която се излиза с цената на много фирмени фалити и понижен жизнен стандарт за години наред.
Турция е голяма държава но не е Китай. Турция не е в състояние да манипулира собствената си валута и да печели от това – такива действия може да предприеме само една много мощна икономика, с огромен вътрешен пазар. Турската икономика е пазарна, в голяма степен отворена и зависи много от вноса и износа. Страната е бедна на природни ресурси и нейната енергетика и редица производства зависят изцяло от внос. Общата фирмена и държавна задлъжнялост се оценя на 54% от БВП ($650млрд), по други оценки само частния сектор има дългове за $470 млрд. При нисък курс на лирата всички тези кредити – държавни и частни стават изключително рискови. Много фирми, главно от дребния и среден бизнес вече фалираха, а дребния бизнес е смазката на всяка икономика. Фалити обявиха и големи компании, които не могат да обслужват кредитите си.

По принцип турската икономика е икономика на услугите (60% обслужващ сектор, 30% промишленост 10% селско стопанство). Тя има три основни двигателя – вътрешният пазар, туризмът и строителството (и свързаните с него промишлени производства).
За вътрешния пазар споменахме по-горе, той се свива и банкрутират най-напред малките играчи. Без работа остават заетите предимно в сферата на услугите, които спират да изплащат ипотеки и заеми, уверличава се взаимната задлъжнялост.  Инфлацията към септември 2018 год. е близо 25% на годишна база и прогнозите до края на годината са за 30%.
При спад на курса на лирата туризмът понижава своята рентабилност (към това може да се прибави спадът през 2015,2016 год. когато имаше много атентати и опит за преврат). Макар че през 2017,2018 година има известно оживление, приходите от туризъм са стагнирали от порядъка на $25 млрд., което е нищо. Вероятно през следващата цените на туристическите услуги ще се увеличат драстично, но не е ясно как ще реагира пазарът, тъй като основните клиенти са от Русия, Средния изток и източна Европа.
Строителството е любимо средство на всяка власт за стимулиране на икономиката. Евтиният кредитен ресурс през след 2002 год. и лековатото регулиране от управляващата ПСР насърчи много турски компании да инвестират в строителство, за кратко време особено след 2010 год. изникнаха квартали от луксозни небостъргачи, разчитайки на клиентела от Персийския залив, Далечния изток и Русия. Някои спечелиха, но в повечето случаи очакванията не се оправдаха и сега много строежи стоят незавършени. Турската държава също се ангажира с много мегапроекти: най-голямото летище в света, трети мост над Босфора, метро, магистрали и скоростни пътища, пристанища, АЕЦ и др.

За всичко това обаче са нужни пари, а парите станаха труднодостъпни. Докато от 2009 год насам Турция изкупуваше държавния си дълг, сега отново се налага да се емитират облигации  за $8 млрд. Същите, макар да обещават доходност от 6.5% вече се считат за рискови и доста инвеститори се въздържат или гледат да се оттърват от наличните. Кредитния рейтинг на страната се занижи (към м. ІХ 2018г: BB по Fitch; BB- по S&P; Ba3 по Moodis.), и трудно могат да намерат парични заеми дори с друцифрена лихва. На всичко отгоре лихвените проценти на ТЦБ, се задържаха извънредно ниски и банковите инвестиции станаха непривлекателни. (В същото време САЩ увеличиха лихвения процент и много капитали тръгнаха натам.)
В капиталовия пазар, търговията и промишлеността на Турция  има много външни инвеститори, всички те разчитат на сигурност и достатъчно голям вътрешен пазар, респ. добри възможности за печалба. Когато инвестиционният климат се влоши, парите търсят по-спокойни и по-доходни места. Местните капитали по същата логика също започват да изтичат навън.

Вторият въпрос е: откога започнаха рецесионните процеси?

Тук ще се върнем в 2002 год. когато на власт идва проислямистката Партия на справедливостта и развитието с мин.-председател Абдула Гюл, последван от Реджеп Ердоган (2003-2014год.), Ахмет Давутоглу(2014-2016 год) и Бинали Йелдъръм (след 2016 год.). Силният човек се казва Реджеб Таип Ердоган. В първите години на своето управление властта прави много за възхода на икономиката. Намалиха се някои данъци, насърчи се производството, използвайки благоприятната конюктура до 2008 год. много турски фирми излязоха на външни пазари и завоюваха сериозни търговски позиции. Турски строителни фирми поеха много обекти в арабския свят, източна Европа и Русия. Турската хранителна индустрия измести много конкуренти в Русия и източна Европа и започна пробиви в останалия свят. Турция се утвърди като основен производител на битова техника, с чужди инвестиции се развиха електрониката, автомобилостроенето, корабостроенето и др. Привнесените отвън капитали дадоха възможност за значителен обем вътрешни инвестиции, главно в строителния бранш и съпътстващата му промишленост. Кризата от 2008-2009 години поохлади еуфорията, но тъй като беше предимно капиталова, въпреки 5%-ния спад в БВП за 2009 год. не успя да спука надуващият се икономически балон През 2010 беше отчетен 8.49% ръст на БВП главно заради по-ниската база на 2009г. Горивото в икономическия мотор бяха именно капиталите, които идваха отвън вкл. и от войната в Сирия. За 2011 год. прирастът беше 11.11%, най-висок за периода.  Трябва да се отчете че по това време, поради борбата за предотвратяване на фалити, банките в Европа работеха с много ниска лихва. Тази конюктура даде възможност на турските фирми за лесен достъп до европейски финансови ресурси и те се възползваха от това. Турция беше обявена за „Тигъра на Босфора” подобно на източно-азиатските икономически „тигри”. През следващите години прирастът на БВП беше 2012+4.8% (в абсол. стойност $ 898.8 млрд); 2013+8.5%($975.0), 2014+5.2%($1025.4); 2015+6.1% ($1087.9); 2016+3.2%($1122.5); 2017+7.4%; ($1205.8)

Как при такива повече от отлични финансови показатели** турската валута тръгна надолу и се стигна до катастрофално обезценяване, влечащо след себе си масови фалити и икономически колапс?  

За това има няколко причини:

Първо. По-горе вече казахме че политиката и политическите субекти в Турция имат ясно очертано влияние върху икономическото развитие на страната. Към 2018 год. ПСР на Ердоган е от 16 години на власт. Самият Ердоган, има религиозно и икономическо образование, но никога не се е занимавал с икономика, той е конюктурен играч, партиен деятел, кмет на Истанбул 1994-97 год. Като кмет той успява да разреши много проблеми в мегаполиса и печели доверието на избирателите. След военния преврат през 1997 год. е осъден и лежи 4 месеца в затвора. В 2001 год. учредява ПСР и спечелва парламентарните избори в края на 2002 год. От 2003 до 2014 год. е министър председател, от 2014 год. до наши дни – президент  на страната. По време на своето 16 годишно управление той и неговата камарила методично дискредитираха и отстраняваха противниците си на всички етажи на политиката и държавната администрация. В армията се издигаха само верни на властта офицери, които замениха старите прозападни командири. В съдебната система също се извърши проборка на кадрите и с това се приключи до голяма степен с нейната независимост. Неуспелият преврат от 2016 год. даде възможност на ислямисткото правителство да се разправи с всички които се изяваваха като инакомислещи и неподкрепящи властта. В страната се разрази психоза на подозрителност и несигурност. В същото време „народните маси” горещо подкрепяха правителството заради относителното благоденствие на което се радваха през тези години. При всяка възможност Ердоган говореше на многохилядни митинги и укрепваше самочувствието на редовите труженици, че те са част от една велика нация която Аллах подкрепя и направлява и която до 2023 година ще стане десета икономика в света.

Но това имаше и обратен ефект. Ердоган се почувства велик и успя чрез референдум да превърне страната в президентска република. От 2017 година президентът назначава и сваля правителства, приема или отхвърля закони, чрез лостовете на властта управлява икономиката, банковото дело, съдебната система и обществения живот. Това поражда несигурност. Никой не е застрахован от грешни решения, особено, когато се ръководи от своите желания а не от реалностите. Ердоган докрай упражняваше натиск върху турската централна банка (ТЦБ) да задържа ниския лихвен процент (ЛП) при срива на турската валута, в желанието си да стимулира кредитирането респ.бизнеса знаейки, че процъфтяващата икономика носи изборни победи. Та нали тъкмо той след 2003 година измъкна турското стопанство от дълбоката криза с финансови инжекции от МВФ и с реформи. Тогава операцията беше успешна, Турция стана привлекателна цел за инвеститорите, а новата икономическа политика понапълни джобовете на турците, вътрешният пазар се превърна в магнит за фирмите. Но сега това не сработи. Добре че през септември ТЦБ вдигна ЛП и спря донякъде свободното падане на лирата. В Турция цари несигурност а несигурността е отрова за бизнеса. Липсата на доверие и предсказуемост в действията на властта предизвикват паника и всеки икономически субект започва да се спасява поединично.

Второ. Край всяка власт с времето се оформя политическа и индустриално- финансова котерия, която използвайки своите връзки с властта започва да избутва конкуренцията. В Турция се разрази истинска икономическа война между старата олигархия (М.Юлкер, М.Коч, Ф.Сахенк и др.) с новите фаворити на властта (М Кючук, Т.Чинер, А.Чалък, Н.Йздемир и т.н). Новите приближени отхапват лъвския пай от държавните поръчки, на тях им прощават някои финансови простъпки, но те са задължени да подържат властта по всякакъв начин. Повечето по-стари кемалистки олигарси по принцип са с твърда прозападна ориентация и не подържат проислямистките политици. На много от тях бяха скълъпени съдебни процеси с обвинения във финансови престъпления или поддръжка на опита за преврат през 2016 год. С изтласкването им те започнаха да прехвърлят своя бизнес зад граница, а заедно с това и своя финансов ресурс.Това още повече подсили подозрителността и недоверието на западния финансов свят.

Трето. Турция се замеси във войната в Сирия с цел да предотврати създаването автономно кюрдско управление зад сирийската граница и да установи контролирани територии в които да настани прииждащите бежанци. Там обаче се появиха известни търкания със САЩ, Германия, конформистко поведение спрямо Русия и изнудване на ЕС за пари. Заигравката с Путин накара САЩ да стоят нащрек и да преосмислят някои свои политики спрямо Турция. Ердоган говореше за присъединяване към ЕС, но на практика демонстрираше абсолютно незачитане на европейските ценности и налагаше на собствените си възгледи за сътрудничество. След 2016 год. нарушаването на човешките права и най-вече на върховенството на закона в Турция станаха твърде очевидни. Много европейски политици реагираха рязко  и много фирми замразиха, намалиха или съвсем се отказаха да инвестират в Турция поради недоверие към Ердоган и неговото управление

Четвърто. Трябва да обърнем внимание и на верските институции, които играят немалка роля в обществения и политико-икономическия живот на страната. Макар в Турция да няма официална религия над 90% от населението изповядва сунитски ислям, останалата част са християни, алевити, юдеи и др. Държавната дирекция по религиозните въпроси "Дианет", се издържа (бюджет $1 млрд и 100 хил служители) от турското правителство.Турция започна да изнася ислям в Европа и да настройва мюсюлманското население там против европейските порядки. А от това до радикалния ислям разстоянието не е много голямо.

Могат да бъдат изброени още ред причини и предпоставки за тоталното вече недоверие на света към управлявщите в Турция. Бизнесът не вирее при авторитарните режими. Светът не обича диктаторите и прави всичко възможно да ги обезсили и отстрани. Дали турският народ ще съумее да разбере това ще покаже бъдещето.

Но най-вероятно турците ще отнесат стоте тояги, ще изядат солта и накрая ще си платят.

Като нас – българите. Нали сме комшии.

Д.Г.

*Всички макроикономически данни са от сайта на Knoema. Knoema е американска статистико-аналитическа компания, която предоставя голям брой бази данни от различни страни, които се ползват за икономически и политически анализи. Трябва да подчертаяем,че Knoema, ползва и официалната статистика на съответната държава и данни от различни международни финансови институции.

** Лично аз не бих се доверил изцяло на турската статистика. Статистическите данни могат да бъдат манипулирани по много начини, така направи преди време Гърция, съмнения за манипулация има и от страна на Русия и други държави




Гласувай:
7



1. breeze - Турция!
23.10.2018 17:07
Българите масово пътуват до Турция за да си пазарят зеленчуци, дрехи и др.
Това би трябвало да ни говори нещо.
цитирай
2. dimganev - Драги Иване,
23.10.2018 17:48
Не знам каква трябва ни говори това, че купуваме стоки от Турция, но в това няма нищо нередно.Турция има по-благоприятно географско положение, там е по-топло и зеленчуци се отглеждат със значително по-малко разходи. Турският текстил и конфекция се котират високо, не само у нас. А ние ходим да пазарим там защото ни е по-евтино - 1 турска лира е 30 ст. Преди 15 години 1 лира беше почти 2 лв. и пак търговците с големите чанти внасяха сумалъка турски евтинии. Въпросът е защо ние не произвеждаме и турците не идват да купуват тук? Ако по-нататък ми остане време ще се опитам да направя преглед на нашата много по-порочна икономика и да визирам причините това да е така.
Д.Г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 315983
Постинги: 166
Коментари: 210
Гласове: 1074
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031