Той беше продукт на своя век. Едва ли някой в тези времена си е представял че съветският социализъм – монолитен и неоспорим, ще рухне като къща от карти в края на осемдесетте години на бурния двадесети век. Висоцки макар и видял доста от „гнилия“ капиталистически начин на живот не беше борец против властта в СССР, по-скоро той беше критик на идиотските порядки на соц-обществото и с песните си ни внушаваше идеята че то може да бъде по-добро и с по-човешко лице.

Просто като че беше изпреварил времето си. Но нима в днешните времена в Русия властва демокрацията?

Нека си спомним за този лош бунтар, наркоман и алкаш, който дръзна да покаже истинското лице на тогавашния социализъм и чиито песни всемогъщата съветска власт все пак не се осмели решително да забрани.