Николаус Ленау (Николаус Франц Нимбш фон Щреленау; 13.08.1802 – 22.08.1850) австрийски поет, не много популярен у нас.

Ленау е изключително сензитивен и романтичен, търсещ правдата и светлината в мрака на еснафските нрави на онова време. Това е едно от най-ранните стихотворения на поета(1828). Взех го от томчето „Gedichte von Nicolaus Lenau, 1858” посмъртно издание на стиховете на Ленау.
Не успях да намеря други български преводи за сравнение, надявам се че съм запазил горе-долу ритмиката и смисъла на текста.
 

 

Nikolaus Lenau                                            
DAS TOTE GLUCK                                             

Leis’ umrauscht von Himmelsquellen,
Susse Sehnsucht in der Brust,                       
Sass ich einst die mondeshellen                
Nachte da in stiller Lust

Jene Zeit wird nicht mehr kommen;             
Himmelsquellen sind versiegt,                      
Und die Sehnsucht ist verglommen,            
Und mein Glьck im Grabe liegt.                  

Weib, du riefst in boser Stunde                    
Mit dem zauberischen Blick,                        
Mit dem wonnereichen Munde                    
Schmeichelnd hin zu dir mein Gluck.          

Und es kam, ein Kind, und schmiegte         
Flehend sich in deinen Arm,                        
Der es mild umschlang und wiegte,             
Als ein weicher Mutterarm.                            

Nun das Kind in Traumeswonnen,               
Hingeschlummert, sich verlor,                      
Nahmst du still und kaltbesonnen                
Deinen Todesdolch hervor.                            

Scharf geschliffen am Gesteine                    
Deines Herzens war der Stahl,                     
Und das Kind, um das ich weine,                
Atmete zum letztenmal.                               

Und du stiessest leicht und munter,              
Wie ein Steinchen in den Bach,                   
In das Grab mein Gluck hinunter,                
Sahst ihm ruhig, lachelnd nach.                   

1828

МЪРТВОТО ЩАСТИЕ
Николаус Ленау

Ромон тих от райски извор,                                              
жив в гърдите ми копнеж –                      
сам под лунното светило
в тиха нощна сласт седех                                      

Отлитна надалеч туй време
Пресъхна изворът ми чист
угаснаха копнежи, щения
и в гроба щастието скрих

Жено, ти в лош час ме примами
със поглед ласкав и лъстив
и с устни благи и желани
със теб да бъда аз щастлив

И щастието ми покорно
се сгуши в теб като дете
прегърна го ти и гальовно
във майчински ръце го взе

Дете в блаженство и отрада
сладко задрямало в нега
Ти тихо го прие и хладно
извади острата кама 

Наточена бе тя на камък,               
сърцето ти – стоманен къс
И в този миг детето малко
пое последния си дъх

Ти в гроба бутна го с насмешка
досущ кат камъче в поток
смъртта му с радост ти посрещна
и беше тя за теб оброк

Превод: Д.Г.

 

УЖАСА СЪЩЕСТВУВА и в гроба бутна то с насмешка
досущ кат камъче в поток
смъртта му с радост ти посрещна
и беше тя за теб оброк

???

Сигурно е голяма рядкост. Така умира детето в мъжа, когато за първи път е с жена, опитна. Каква болка!

Браво за превода и за популязирането на Ленау.

Има 10 стихотворения от Ленау в Антологията на Венцислав Константинов ''Великите немски поети'', на издателство Сиела, но точно този превод мисля че не е включен.

Книгата не е библиографска ценност. Аз имам десетина такива, вървят от 15 до 40 евро в интернет. Що се отнася до произведението, наистина това е едно юношеско стихотворение със силна до сакралност чувственост. Но такава има и в по-късните и зрели произведения на Ленау, дори в неговия „Фауст”.

Доколкото може да се вярва на Гугъл няма много преводи на Н Ленау на български. Освен антологията на В.Константинов такива има и в Литературен свят (Кр.Станишев и др); Култура (Б.Пенев) и на още няколко места. Аз не съм преводач и литератор и не бива да очаквате от мен някакви сериозни литературни начинания, но все пак благодаря за добрите думи.