Постинг
15.12.2017 09:13 -
ЗА ИЗНЕВЯРАТА, ЗА ЛЮБОВТА, ЗА НЕЩАТА - ТАКИВА, КАКВИТО СА....
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2017 20:36
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 15.12.2017 20:36
Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие?
Или е порив към забравеното „Аз съм!”,
стремеж - химерен, лих и недорасъл
изгубен в делничното многозвучие?
Какво е Любовта? Блян или топло тяло
което жадуваме? Пристан – да приютим душата си,
или водовъртеж, потоп, море от страст,
огън, в който се сливаме безумно оскотели?...
Какво е Нещото, което търсим вечно
и все не стигаме?... Търчим, орисани
да следваме закони природни и неписани
и дирим пак, всуе макар – все Още Нещо!
Какъв е Смисълът на този кръговрат,
наричан простичко Живот? Дали не можем
понякога от пътя си към Нищото напред
да се завръщаме във времето обратно?
Дали във любовта не търсим път назад,
в един неосъзнат копнеж ведно със другия
да пръснем още от свойто Аз. И после пак
след Края, да сме тук, в този прекрасен свят...
Че ний сме пътници, прашинки от всемира
за миг пробляснали, изчезващи навек.
Със стъпки малки, в посоки грешни, неведоми
и в дни броени, тук сеем нищожната си диря...
А изневярата... е грях разбира се! Но нека
не съдим строго! Тя е Любов, най-често
закъсняла, отхвърляна, охулвана, проклета,
но си остава на живота Път...
А пътищата... за всеки са такива каквито са:
нелеки, кривуличещи, човешки!
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие?
Или е порив към забравеното „Аз съм!”,
стремеж - химерен, лих и недорасъл
изгубен в делничното многозвучие?
Какво е Любовта? Блян или топло тяло
което жадуваме? Пристан – да приютим душата си,
или водовъртеж, потоп, море от страст,
огън, в който се сливаме безумно оскотели?...
Какво е Нещото, което търсим вечно
и все не стигаме?... Търчим, орисани
да следваме закони природни и неписани
и дирим пак, всуе макар – все Още Нещо!
Какъв е Смисълът на този кръговрат,
наричан простичко Живот? Дали не можем
понякога от пътя си към Нищото напред
да се завръщаме във времето обратно?
Дали във любовта не търсим път назад,
в един неосъзнат копнеж ведно със другия
да пръснем още от свойто Аз. И после пак
след Края, да сме тук, в този прекрасен свят...
Че ний сме пътници, прашинки от всемира
за миг пробляснали, изчезващи навек.
Със стъпки малки, в посоки грешни, неведоми
и в дни броени, тук сеем нищожната си диря...
А изневярата... е грях разбира се! Но нека
не съдим строго! Тя е Любов, най-често
закъсняла, отхвърляна, охулвана, проклета,
но си остава на живота Път...
А пътищата... за всеки са такива каквито са:
нелеки, кривуличещи, човешки!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари