Отмина лятото, септември се провира
с прохладни вечери и жлътнали листа,
в небето птици на ята се сбират
и тихичко пристъпва есента…

Полето пожълтяло он жаравата
все още тъне в злачна мараня
самотен трактор ромоли задавено
и пори прегорялата земя.

Морето се е кротнало заспало,
застинало в следобедна нега
и в синкавото морско огледало
далечни лодки плуват към брега

Нощта настъпва бавно и полека
отхапвайки си къс от всеки ден
рояк звезди припламват по небето
и озаряват нощният сатен

А ти преглъщаш въздуха задушен 
изпълнен с неведение и стрес
и лягаш си с надеждата че утре –
(дай Боже!) ще е по-добре от днес !

Д.Г.