Февруари е котарашки месец. Във все още настръхналото студено време се пробужда първата зеленинка и с нея и всички живи същества започват да поглеждат към далечната но безусловно идваща пролет. След зимния студ отново се пробужда жаждата за живот, за любов, за ново начало. И котешките мяукания ни напомнят че и ние сме още живи и че имаме ищах да продължим – да даваме любов и да бъдем обичани.

С този стих поздравявам всички бивши, настоящи и бъдещи влюбени, а за тези които не са, напомням че днешният ден е и празник на нашенския Бакхус – св.Трифон Зарезан!

Вино и любов – какво по-хубаво от това!

Наздраве!
 

ПИСМО

Не знам коя си, и не те познавам даже,
едва ли някога наяве ще те видя,
но пиша ти писмо за да ти кажа
какво изпитвам и какво разбирам:

Животът ми не е градина с рози,
обрасъл е със тръне и коприва;
животът в мен бълбука и клокочи
и блъска ми душата с ярост дива

Без скрупули живях и без съмнения
в свят уж безпроблемен и човешки; 
строих химери, бягах подир сенки.
Сега разбирам – туй било е грешка…

Днес други са аршините и нравите
и други цели гоним в надпреварата,
и с всеки ден все по-бездушни ставаме,  
очукани в житейските неравенства.

Къде е тук на любовта появата;
кому да кажа думите „Обичам те!”,
щом мълком бързешком се разминаваме
във всекидневното припряно тичане?

Във времето пробягващо стремглаво
остана ли във мен зрънце надежда
че мога още обич да раздавам
и ще открия някой да я вземе? 

И въпреки че знам че си химера
и че те виждам само във съня си;
знам – в някой скучен ден пореден
ще те пресрещна, там на някой ъгъл,

Ще те прегърна нежно сред паважа,
ще те погледна влюбено в очите
и ще намеря смелост да ти кажа:
„Ах, колко много те обичам!”

С:)) Д.Г.