Започвам да пиша това с чувство на разочарование и обреченост. Разочарование, защото разбирам че моят свят, този в който живях толкова години и формирах своите ценности си отива безвъзвратно, заменен от един по-смален, но по-прагматичен, по-безскрупулен и по-безпощаден свят (или по-скоро ареал – приличащ на голям стъклен буркан в който рибите се блъскат, сякаш да излязат навън, в по-големия но невъзможен за тях мир). И обреченост защото виждам как постепенно свикваме да живеем или по-скоро да съществуваме в абсурдността на настоящето, приемайки го като даденост която няма как (или по-скоро не знаем как и дали изобщо можем) да променим. Постепенно свикнахме да живеем с лъжите които ни заливат отвсякъде – от рекламните брошури и клипове по телевизията до фарфаронските обещания на политиците, а също и с манипулативните новини които ни показват в близък план дърветата за да скрият гората.

 „Защо такъв песимизъм?!“ – ще каже някой – „та нали уж се борим за реформи, за „възстановяване“, за Шенген, за евровалута, за „европейски“ стандарт на живот и т.н. ?!“. „А с кого се борим?“ – бих попитал аз. И тук отговорът идва от само себе си: няма с кого друг, освен със самите нас, с нашата алчност, некадърност, завист, робска психика и пр. и пр. родни „добродетели“ които още дълги години ще ни дърпат към дъното на житейското битие, към дъното на дъното, което се мъчим да достигнем риейки упорито под краката си.

Вече повече от половин година ни управлява едно „не-правителство“ рожба на една „не-коалиция“ сътворена под зоркия поглед на „Посолството“ на отвъдокеанската Метрополия на която хич не и пука за некадърността и корупцията в управляващата камарила, стига тя да изпълнява инструкциите „отгоре“. И камарилата „тропа ли тропа“ кънтри танци под звуците на банджото, нищо че с това тъпче българския интерес.

Нека вземем случая с „Лукойл“. На кого мислите че му дойде на акъла да спира дерогацията - на Деляновците ли? За да се спре потокът от руски нефт трябва да има подготвен канал за внос на неруски. Освен това трябва да има достатъчно складове за внос на горива ако „Лукойл“ вдигне спекулативно цените, нещо което е не е невъзможно, предвид че голяма част от складовите бази са на „Лукойл“. Тук нещата категорично не опират до високите цени на дребно и печалбите на Путин. Ако искаха да изземат свръхпечалбите – има много законни начини за това – и досега и до края на дерогацията. Тук нещата опират до продажбата на завода и другите активи на „Лукойл“. Очевидно някой от Големите Бели Бащи е хвърлил око на рафинерийката, още повече че в региона тя има стратегическо значение. И вервайте ми – ако нещо не се промени – ще изгонят руснаците, още повече че покрай Украйна Черно море стана за янките много важен стратегически регион. Добре е да се откачим от руснаците, дето все още ни имат за „задунайская губерния“ но ако някой си мисли че янките са по-добри от тях – много се лъже. И преди да я харижем на някой нов Биг Брадър нека да помислим как ще се оттърваме после от него. Е, вече имаме малко опит с американските ТЕЦ-ове…   

Няколко думи и за украинската война. Ако някой е вярвал че Украйна може категорично да победи в тази война, значи е наивник. Аз самият сгреших в оценката си за възможностите на Русия, опирайки се на тяхната официална статистика, макар да знаех че на руснаците не може да се вярва. Тук обаче има още два фактора – първо, украинците не бяха подготвени достатъчно за такава война и второ, псевдо-санкциите на Америка и Европа срещу Русия имаха по-скоро обратен ефект:

Украинците нямаха съвременна бойна техника, а обучението на личния състав за опериране с такава не става за ден-два, още повече че им даваха предимно остаряло, твърде разнообразно по вид и „на час по лъжичка“ въоръжение. (Сега ги залъгват с F16, нещо което въобще не им решава проблема, на украинците са нужни модерни ПВО и артилерийски системи). В противовес на това руснаците мобилизираха своята военна промишленост за масово производство на нови оръжейни образци. В това е силата на тоталитарните държави – при необходимост те могат да мобилизират целият си наличен ресурс за военни нужди, без да се притесняват за благосъстоянието на народа си.

Наложените санкции (като се изключи взривения „Северен поток“) бяха твърде обтекаеми. Вярно е че руснаците имаха активи в западни банки, но те бяха незначителни още повече че голяма част от тях бяха изтеглени чрез схеми и посредници. Независимо от ембаргото американски и европейски търговци до ден днешен изкупуват руски нефт (а също и газ) през Индия, Виетнам, Китай, Турция и др. Русия доброволно се остави да бъде по-малкия икономически партньор на Китай, доколкото руската икономика, респ. военно производство зависи в голяма степен от китайския високотехнологичен внос.

Войната рано или късно ще приключи независимо как. Дали Украйна ще остане в цялостната си територия дали в част от нея или въобще ще остане като държава все още не е ясно. Ако се съди по действията на янките във Виетнам, Ирак, Афганистан, Сирия и къде ли още не – много вероятно е те да зарежат мизансцена и да оставят Украйна и Европа да се оправят сами с Русия. Това е много опасно, дори за самите Щати но… на кого му пука, пък и Щатите имат сметка от това: Ако Путин анексира Украйна, което е малко вероятно но не е невъзможно, целият източен фланг на НАТО ще граничи директно с Русия. Това означава диво въоръжаване на малките погранични държавици, а и на цяла Европа, а САЩ със сигурност ще оберат каймака.

Нека да хвърлим един поглед към Европа и ЕС. Ако се погледне в общност ЕС е технологичен и икономически гигант, ако разглеждаме държавите от тази общност ще видим изключително разнообразие в икономическото развитие и множество противоречия в интересите на отделните членове. ЕС е хлабава конфедерация от независими държави всяка със собствени закони и модел на управление, обединени от общ стремеж към просперитет на база общ пазар (и валута) и свободно движение на хора, стоки и услуги. Общите органи за управление – Европейски парламент, Европейски съвет и Европейска комисия имат по-скоро координиращи функции, като решенията им в повечето случаи трябва да имат ратификация от всяка държава членка. Това прави вземането на решения изключително трудно. Единствената относително независима инстанция е Европейската централна банка която управлява емитирането на общата валута на държавите от еврозоната и следи за ценовата стабилност (без управление на инфлацията).

Тук трябва да зададем въпроса: Защо така структурираната функционалност на ЕС не осигурява условия за сериозен и постоянен икономически растеж (поне в еврозоната) и възможност за изравняване, (на брюкселски жаргон „кохезия“) на икономиките на отделните държави?

Не е възможно да изброим всички фактори, ще се опитаме с най-главните:

Първо: Както казахме ЕС не е единна държавна структура и решения по политически и икономически въпроси се вземат много трудно и мудно. Всяка държава може да наложи вето на кое да е решение, дори без ясна аргументация Това прави Евросъюза особено неефективен в сложна обстановка.

Второ: Основният изпълнителен орган на ЕС – Еврокомисията която разпределя структурните фондове и насочва ресурси за развитие се състои от евробюрократи посочени от страните-членки. В зависимост от конюктурата в отделните страни в еврокомисията могат да попаднат еврокомисари не особено компетентни или с крайни убеждения, които лансират неадекватни или пристрастни политики (особено се залита към т.нар. “зелена“ енергия и неефективни нови технологии)

Трето: Европа изнесе голяма част от производствения си капацитет в места с по-евтина работна ръка, но същевременно стана зависима от вноса на тези продукти и това пролича по време на ковид-пандемията. Същевременно високите данъци в някои страни с високо-социална политика прогониха много инвеститори към места с по-благоприятен бизнесклимат.

Четвърто: Населението на Европа (респ.ЕС) е застаряващо и възрастните хора над 65 години са 19.8% (общо с младежите до 14 год. – около 35%) и този процент се покачва с около 0.2-0.3% годишно . Това означава че голяма част от обществото е консуматорско и за осигурителните модели е все по-трудно да се справят с изплащането на пенсиите и др. социални добавки за които някои държави са прекалено щедри. Това привлича емигранти, които не се интегрират в местните общества и увеличават престъпността.

Пето: Общата валута на ЕС – еврото се превърна в спирачка за икономическия растеж на съюза. След като страните са лишени от собствена монетарна политика на изгодно плаващи курсове (за обратно изкупуване) те имат само една възможност: да заборчняват все повече и повече. Дори богатите държави имат дългове съизмерими и надхвърлящи техния БВП, по данни от 2021год.: Франция – 112.6%, Италия – 150.9%, Испания – 118.6%,  Германия – 69.6% от БВП; (за сравнение Гърция – 199.6%). Много е трудно котва като еврото да задържи различни държави с различни политици и манталитети на управление в едно равнище на приемлива и поносима задлъжнялост. Тези държави никога няма да върнат своите задължения. В един момент, когато обслужването на дълга стане невъзможно тази бомба със закъснител ще избухне с непредвидими последици. Пример за това беше Гърция но гръцката икономика е сравнително малка – $219 млрд БВП и $365 млрд държавен дълг и Гърция (засега) изглежда стабилизирана. Ако гръмне Италия с нейните $2,101 млрд БВП и $2,680 млрд държавен дълг, това чудо няма спасяване. При това курсът на еврото ще се срине безвъзвратно, в рамките на няколко години и ще изгори сухата пара на поне едно поколение.

Да се върнем пак в България.

Ние сме с валута привързана към еврото (но докато сме извън еврозоната можем да се да се закачим и за китайския юан например, който вече е втора световна валута), нашата икономика е мижава, което донякъде е предимство в този неадекватен свят, но защо нашите управници се натискат да стават ортаци на големите бабаити?! Отговорът май е доста елементарен – защото в БНБ има резерв за борда, който стои блокиран и не може да се харчи. Не случайно Асенчо написа закон че приемем ли еврото – бордът отпада и… „каквото можем ще опоскаме пък после – да му мислят тези дето смятат да живеят в това скапано място – България!“ Тук можем да допълним дядо Айнщайн че освен вселената и човешката глупост има и други безкрайни неща – например алчността на нашите управници.

Нека видим що е това „сглобка“ и има ли почва у нас. Сглобката беше създадена под натиска на „Посолството“ за да са сигурни янките че ще им играем по свирката поне до края на войната в Украйна. Сега ни натискат да им купим старите „Страйкъри“ – може би след година да ги подарим и тях на украинците (ако издържат дотогава). И ще ги купим – вервайте ми! Последното нещо от което се нуждаем са „Страйкъри“ и самолети F16 – първите се видя че руснаците ги дупчат като сирене, а пък една ескадрила F16 какво може да направи срещу многобройните ескадрили от V поколение на евентуалния противник? На нашата армия и трябва това от което се нуждае Украйна сега – модерни противоракетни и противокорабни комплекси. И мислите че военните не го знаят?!

Основен губещ от „сглобката“ е ГЕРБ. На фона на развилнелият се Пеевски Борисов е твърде смирен и сервилен, направо безгръбначен, готов на всякакви компромиси, сакън американците да не го включат в някой списък. Но и неговите хора не смеят да му припомнят че всеки компромис се обръща против този, който го прави, а това вече е много лошо – човек ще си помисли че в тази партия всичките са безгръбначни. Ако до март Борисов не се отърси от ПП-тата и не се еманципира от новите чорбаджии рейтингът му ще се стопи като сапун в топла вода – кому е нужен страхлив войвода. Не вярвам да го направи – яко се снишава завалията и рие дъното за да се потопи по-дълбоко, белки го отмине вълната.

Само че… в блатото дъно няма!

като бивш излъган "демократ", сега пълен нихилист.
Поздрави с това стихче и кураж! Ще бъде Светлина!

Радост за Лукавия

Четвърт век се изнизва без изход и път!
Лаят зли политици – кухи фрази кънтят!
Сред мизерия, ужас, разруха и смрад –
животът се гърчи, превърнат във ад!

По полята ни бурени в трънен екстаз –
все едно, че проклятие тегне над нас!
Градовете кошмарни – в саждивия газ,
ранен цвят е потъпкан от страшния бяс!

Ний се скитаме жалки, ранени и зли –
някой бей се кикоти, има мръсни пари.
И се ровят в боклука човешки души,
там отнейде камбана прокобно ечи ...

–За какво си излязъл на пътя, бе брат?
Гладен, изцъклен, помъкнал плакат?
Зад дувари е скрита червивата гад –
върли вълчи другари чевермета ядат!

Вижте оня изедник, как рeве като луд:
–Вие! Келяви псета, бедняшки приют!
Имам къщи, имоти – личен мой Холивуд
Работете ми, роби, свободата е труд!

Времената се сменят, но властта е една,
неизменна, разплута, покварна злина!
Очарован, възторгнат е сам Сатана –
колко гнил урожай наспори алчността!

“Започвам да пиша това с чувство на разочарование и обреченост. Разочарование, защото разбирам че моят свят, този в който живях толкова години и формирах своите ценности си отива безвъзвратно.”

Има много светове, ако не ни харесва настоящият, избираме друг :)

А че има други светове, има! Натам сме се запътили :)!