Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2020 17:31 - ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 615 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА

„…Публикуваната във в. “Дума” през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Министър на вътрешните работи е екзотичният Любомир Начев. Във въпросната статия Илия Павлов внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да се легализират и да се отърсят от незаконния си бизнес, “тъй както гущерът къса опашката си”. По-нататък предлага сътрудничеството на групировката “Мултигруп” с държавните структури в борбата с престъпността.
От цялата статия най-скандалният и най-често цитиран момент е за опашката на гущера. Като алегория е казано, че държавата трябва да остави групировките да легализират незаконните си капитали. Същевременно идеята за опашката на гущера е много двусмислена – на него винаги му пониква нова, след като си я откъсне.
Младият Георги Кадиев, по онова време репортер в “24 часа”, уточни, че е написал въпросната статия под ръководството на Димитър Иванов, тогавашен вицепрезидент на “Мултигруп” и бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС.
Ех. Рано или късно, на парче на парче, истината излиза наяве.”

Този цитат е от статия на Иван Бакалов „Червеното юпи и опашката на гущера”, от 12 април 2005 год. ( източник: https://ivo.bg/2014/02/17)


За да се стигне до същността и мотивите на последните протести е добре да се знаят някои неща за възникването на днешните капиталисти и олигарси и по-специално тези от сенчестия и подмолния бизнес. Бих могъл да пиша много за мътните времена и личности от деветдесетте години на миналия век и началото на настоящия, но нито това е темата на настоящото изложение, нито има достатъчно място тук. Ако читателят иска повече – има достатъчно материали в интернет а може да хвърли едно око и към посочената статия – там има някои достатъчно красноречиви щрихи.

За днешните новобогаташи и олигарси можем без притеснение да твърдиме че всички те без изключение натрупаха своите първи пари на гърба на държавата и народа. Като се започне от източването на държавните предприятия, пладнешката приватизация, мутренския рекет и застраховане, контрабандата от всякакъв вид, неплащането на данъци, фалшивите цесии и фалити и т.н. и се стигне до далаверите с държавния дълг, европейските пари и корупционните проекти – всичко това е за сметка на хората живеещи в тази страна. Ако откраднатите пари бяха се превърнали в инвестиции, осигуряващи работни места, нормални заплати и фискални приходи вместо в скъпи разиденции, яхти и екзотични воаяжи, българският народ можеше да има стандарт на живот ако не като в Люксембург и Швейцария то поне като този на Чехия и Полша.
Вместо това самозваните политикономисти на всички досегашни властници решиха да примамват чужди инвестиции с ниски данъци и най-ниските работни заплати.
Е, резултатът е налице.
Разбира се в България има и свестни предприемачи, които с труд и находчивост развиха своя бизнес. Но те като правило странят от политическите борби или се откупват с поискани „дарения” към всеки който дойде на власт. Те избягват да се афишират, защото ако даден бизнес е прекалено проспериращ винаги се намира по някой близък до управляващите помазаник който да пожелае да го заграби или да го съсипе за да заеме съответната пазарна ниша. Със скалъпени обвинения и многобройни проверки от всякакъв калибър държавата може да съсипе всеки бизнес, особено на опонентите на властта. И това е практика от времето на Костов насам. Естествено има съдилища и всеки може да заведе дело срещу неправомерните действия на държавните органи. Но…

Тук опираме до правораздавателната система. Правораздаването в РБ (https://e-justice.europa.eu) е три-инстанционно, съдебната система мудна и неефективна. Тя е направена така че делата да могат да се протакат десетки години, докато изтече давността им или се заметат следите на престъплението. Дори и да спечелиш дело за дължима сума системата ти казва че имаш право и те оставя сам да търсиш как да си възстановиш парите – ако щеш прави запори, ако щеш - цесии, търси колекторски фирми или направо мутри.
В системата определено има корупция – и в гражданските и в административните съдилища. Това че си законово изправен, не означава че няма да бъдеш осъден. Всеки който успее за осигури мизата на определени следователи, адвокати, прокурори, съдии и съдебни експерти може да се измъкне сух от батака или да осъди опонента (най-вече държавата, която няма как да даде рушвети) и да спечели достатъчно и за себе си и за гореизброените.
Тук в никакъв случай не поставям всички служители на Темида под общ знаменател, там има много честни хора. Но и има множество вратички, които позволяват на „точния” човек да бъде арбитър по „точното” дело. Отделно замислете се защо толкова знакови дела, гледани от почтени съдийски състави, биват многократно връщани поради липса на достатъчно доказателства, процесуални нарушения или други несъстоятелства.
Когато България трябваше да бъде приобщена към ЕС (за да не бъде засмукана от руския Евразийския съюз), първото условие беше да се изгради независима и ефективна съдебна власт. Защото ако няма адекватна и действаща съдебна система, няма кой да се противопостави на престъпността, корупцията и рейдърството, държавата се превръща в придатък на олигархията и мафиотските структури. Вече четиринадесет (а защо не и тридесет и кусур) години съдебната система е не решение а е част от проблема.
Е, кой е луд да инвестира в една държава, в която няма адекватно правосъдие и всеки „конкурент” може да съсипе бизнеса му с помощта на държавни и/или правни институции?!

Горното отклонение беше необходимо за да се разбере етимологията на свързването на сивата и бялата престъпност със субектите на държавното управление. Този процес на взаимно проникване и обвързване продължава вече повече от тридесет години под зорко затворените очи на правосъдието. Гущерите от деветдесетте години отдавна си откъснаха опашките, и им поникнаха нови. Самите гущери се охраниха и се превърнаха във варани с остри зъби и дълги езици. Полека-лека кожата им избеля и те започнаха да живеят на открито, защото изпоядоха всичко и останаха без естествени врагове. Някои от тях като бившите СИК-аджии и други подобни останаха в сянката, но чрез невидими връзки запазиха влияние и възможности да дърпат конците на много политици, магистрати, правоохранители и бизнесмени.

Но да се върнем на темата. Всяка власт си има своите помазаници. Ахмед Доган беше достатъчно прям за да ги определи като „обръчи от фирми”. Една не малка част от тези фирми принадлежат към сенчестия или полусенчестия бизнес, защото именно този бизнес осигурява пари под масата за своите покровители. Но и самите покровители развиват зависимост от тази симбиоза. Най простата схема е държавните търгове да се печелят с ниски начални цени и след това с множество анекси сделката да стане печеливша и за предприемача и за тези които са му осигурили далаверата. Друг пример са частните банки на които държавата осигурява финансов ресурс и стабилност за да привличат други капитали и да печелят от тях, като се отчитат на съответните босове. КТБ беше точно такъв случай, но под строгия надзор на БНБ  Цв.Василев я превърна във финансова пирамида и присвои немалка част от парите ѝ. Случаят Божков е по-нов и е известен на всички. Различното в него е че той дава големи рушвети на властта за му прокарат лобистки текстове за неплащане на данъци. Не е само той. Задайте си и въпроса как по целия свят рафинериите са печеливши, а нашата барабар с мрежата от бензостанции на Златев е „губеща”. Кой бизнес може да си позволи години наред да работи „на загуба”?! И не е само Лукойл – повечето мастити бизнесмени работят все „на загуба”, някои не си плащат дори осигуровките на работниците. Да се чудиш откъде пари за дворци, яхти и самолети!

Естествено е властта да подсигурява с работа близките до нея – било по партийна, било по роднинска или приятелска линия – това го има навсякъде. Но ако някой изнесе данни за явни корупционни сделки или измама към фиска в „белите” държави се вдигат такива скандали че властта е щастлива ако се оттърве с оставката на един или няколко министри. Тук отдавна това е общоприета практика и не прави впечатление на никого. Трите поредни мандата на ГЕРБ обособиха такъв здрав пояс от приятелски фирми около властта че никой не смее да си помисли дори да се добере до държавен хляб ако не е в сношение с властниците. Но и недоволните станаха много - особено партийните бонзи, които разчитат на своите си обръчи.

Радев, вероятно под внушението на онези които го препоръчаха, реши да събаря правителството в най-неподходящото време. Това че държавата няма бюджет, че настъпва световен икономически колапс, втора вълна на пандемията, че Европа се гъне в опити да спаси каквото може от икономиката си за него няма значение, важното е неговият враг – Борисов да си отиде. Комунистите, макар и разцепени от собствените си ежби и те повтарят „Оставка” и ходят из Европа да плещят глупости за диктатура и полицейщина. (Сякаш полицаите мятаха яйца, павета и самоделни бомби по „въстаниците”а не обратното.) Слава богу нито бизнесът нито профсъюзите и съсловните организации нито интелигенцията и работниците пожелаха да се включат в тези политически междуособици.
Това че кабинетът не е най-доброто стана ясно на всеки, но къде е по-доброто и по-компетентното? На Орлов мост? При Нинова? В антуража на Слави или Хр.Иванов? Или Васил Божков (тоя последния поне има две висши образования)? Ами да извикаме и Брендо за министър на финансите?!

Явно и самият Борисов разбра че управлението му зацикли и четвъртият мандат е под въпрос. Поизгони някои калинки и проводници на чужди интереси , но шест месеца преди края на мандата това нищо няма да оправи. „Гениалният” ход с новата конституция разкри колко фалшиви са претенциите на самозваните политици и ще му даде още няколко месеца ако опитите за пуч на Радев, Нинова и Божковците не се превърнат в кърваво меле. Лично аз не вярвам да се стигне дотам защото това ще компрометира самите пучаджии и на следващите избори хората едва ли ще гласуват за погромаджиите. Никой не обича неопределеностите, а тези „въстанници” освен да ореват орталъка че полицията ги напръскала с лютив спрей нищо позитивно не са предложили.
Все пак Борисов като че ли най-после разбра че не трябва да се прави на Хамлет и да разсъждава на глас „Да бъда или да не бъда” а да използва оставащото му време за да се опита за пореден път да си откъсне опашката – т.е. да покаже че не е толкова зависим от олигархичната камарила. Ако пък някой му подскаже да даде път на нови лица – по-млади, по-умни и по-малко себични от самия него и по-малко зависими, номерът може и да мине. Дали ще му повярва „електоратът” аз не се наемам да прогнозирам.

Но като гледам акълите и действията на неговите опоненти нищо чудно и да успее.

 



Тагове:   гущер,   опашка,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 132017
Постинги: 125
Коментари: 144
Гласове: 759
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930