Трети март за пореден път показа че не е най-удачната дата за национален празник.

И на този паметен ден ние пак сме разделени като източен и западен Берлин, като южна и северна Корея, като двете бузи на човешкия задник. Грешно е да се отрича значението на събитието от 3.03.1878 год – подписването на Сан-стефанския договор, който независимо от намеранията на Русия за завладяване на проливите даде възможност за възникване на Третата българска държава. Грешно е обаче и да коленичим в признателност към днешна Русия – това е все едно да отъждествиш Наполеонова Франция с днешната френска държава.

Нека оставим илюзиите за мотивите на тази освободителна война. Ако в нея Русия беше отблъсната подобно на други предишни войни от Османската империя, почти сигурно днешна България щеше да е част от съвременна Турция, а българската диаспора в Бесарабия щеше да е многократно по-голяма. Ако Русия беше завладяла проливите и Константинопол обаче, почти сигурно е че днешна България щеше да е част от территорията на нейната освободителка. Едва ли Александър ІІ би оставил контрола над Мраморно море и проливите на една новоизлюпена българска държава, която и не би била в състояние да го осъществи.

Каузата за обединение на всички българи от Сан-Стефанска България е причина за няколко войни и три национални катастрофи, но затова има ред причини повечето от които са типично български.

Нека сведем глави пред паметта на хилядите руски, украински, румънски, финландски и други чужди войни оставили костите си на българска земя, но нека не забравяме, че в онези мрачни времена и ние българите дадохме своя кървав принос за формиране на общественото мнение по света, че България заслужава своята независимост.

И нека да помним че светът уважава смелите, упоритите, жертвоготовните които се борят за своята кауза, а преклонените главици с изплезени езици, готови да оближат задника на всеки който им скръцне със зъби, влизат в категорията на мишоците за които никой няма да си мръдне пръста, ако влязат в капана на собственото си малодушие.

 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Здравей, Димитре. Имам други съображения и мисля, че 6-ти септември, Съединението е най-удачна дата за национален преазник. 22.09 И 3.03. са постигнати в чужда помощ, а Съединенуието- не. Съединението означава обединение, а 3.03. се свързва с Русия и разделя русофили и русофоби. Разбира се това си е лично мое мнение за националния български празник. Не може да се приеме 9.08.681 г., когато за първи път се споменава името на страната ни на Шестия Вселенски събор в Константинопол.
Поздрави!